Регионално развитие

  Заключения на председателството - 23 - 24 март 2006 г. - Ново начало на лисабонската стратегия за създаване на работни места и растеж

ПЛАН ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ
НА СЛИВЕНСКА ОБЛАСТ
(Актуализация за 2001година)

I.                    Резюме
II.                 Анализ на ситуацията и виждания за перспективно развитие
1. Обща характеристика на Сливенска област. Оценка на мястото й в националната територия в югоизточния район за планиране
2. Природни условия и ресурси
2.1. Релеф
2.2. Климат
2.3.   Полезни изкопаеми
2.3.1.   Минерално – суровинни ресурси
2.3.2. Водни ресурси
2.4. Почви
2.5. Териториални ресурси
3. Анализ и оценка на демографското развитие, заетостта и безработицата на Сливенска област
3.1. Динамика в общия брой на населението
3.3.1. Икономическа активност на населението
3.3.2. Заетост
3.3.3. Безработица
3.2. Естествено движение на населението
3.3. Пазар на труда
3.4. Оценка на състоянието и тенденциите на демографското развитие на общините с оглед целите на плана за регионално развитие
3.5. Перспективи за демографско развитие
3.5.1. Обща численост на населението
3.5.2. Население в трудоспособна възраст
3.5.3. Пазар на труда
3.6. Основни изводи от анализа и оценката на демографското развитие на Сливенска област
4. Урбанизация
5. Тенденции в преструктурирането на икономиката на Сливенска област
5.1. Обща характеристика
5.2.Състояние на икономическото развитие
5.3. Проблеми на икономическото развитие
5.4. Структуроопределящи отрасли на икономиката
5.5.Перспективи за икономическо развитие
5.6. Тенденции в преструкторирането на икономиката на Сливенска област в периода след 1990г.
5.6.1. Възможности за лансиране разкриването на малки и средни предприятия
6. Тенденции в преструкторирането на аграрния сектор на областта
6.1. Състояние, проблеми и перспективи на аграрния сектор
6.2. Изменения в структурата на собствеността
6.3. Териториално-структорни изменения
6.4. Възможности за развитието на земеделието и животновъдството
6.5. Научно обслужване на аграрния сектор
7. Състояние и тенденции в развитието на горското стопанство на територията на Сливенска област
7.1. Състояние и структура на горското стопанство
7.2. Залесяване и стопанисване на горите
7.3. Ловно и рибно стопанство
7.4. Тенденции в  развитието на горското стопанство
8. Райони за целенасочено въздействие
8.1. Община Котел – изостанал селски райн
8.2. Община Твърдица – район в индустриален упадък
9. Територии от Сливенска област, изискващи интегрирано управление със съседни области по проблемите на устройството и териториалното развитие
10. Състояние и възможности за усъвършенстване на техническата инфраструктура. Комуникациите като фактор за развитие
10.1. Състояние на основната пътна мрежа в Сливенска област
10.2. Ж.П. мрежа – състояние и развитие
10.3. Въздушен транспорт
10.4. Питейно водоснабдяване и канализация
10.5. Енергоснабдителна система
10.6. Далекосъобщителна система
11. Социална инфраструктура. Виждания за преодоляване на проблемите в териториалното й развитие
11.1. Образование
11.2. Здравеопазване
11.3. Култура
11.4. Проблеми на социалната инфраструктура
12. Туризъм – ресурси, развитие, потенциали
12.1. Оценка на възможностите за използване на туристическия ресурс
12.2. Териториално разположение на материалната база на туризма
12.3. Комплексна оценка на общините по условия и ресурси на туризма в Сливенска област
12.4. Видове туризъм, възможности за развитие в област Сливен
13. Дейности с надобластно значение
14. SWOT-анализ
15. Изводи по актуализацията на аналитичната част
III.               Стратегия ( 2000 – 2006г. )
IV.       Приложение

                  I. Резюме
                  Актуализацията на Плана за регионално развитие на Сливенска област (2000-2006г.) е стандартна процедура, предвидена да се извършва всяка година от плановия период, съгласно Закона за регионално развитие. Тя е продиктувана от следните обстоятелства:
                  1. Необходимост от актуализация на областния план, основана на представените общински планове и стратегии за развитие
                  2. Необходимост от продължаване на процеса на съгласуване на действия на надобластно равнище за проектите с надобластно значение
                 3. Необходимост от усъвършенстване на планирането, като се отчитат настъпилите промени в сравнение с предишната година на плана, отчитат се нови приоритети във връзка с променящите се политически и икономически условия в Р.България
                  Актуализацията е наложена  и от обстоятелството, че започва процедурата по съставяне на проекта за бюджет 2001година; както и продължаващото  проучване на условията за кандидатстване за получаване на кредити от финансови институции, международни програми, проекти и споразумения.
                  Отчетени са промените, настъпили в периода юли 1999година-юли 2000година в най-динамичния сектор на обществения живот – безработицата.
                  Разработен е нов раздел “Дейности с надобластно значение”, актуализиран е  раздел “Райони за целенасочено въздействие, като са прецизирани  предложените от общинските стратегии мерки в тези райони по отношениена адекватността им с обявената политика съгласно ЗРР.
                  Направената актуализация наложи промяна на приоритетността на стратегическите цели, появяват се нови  приоритети вътре в целите, продиктувани от представените общински стратегии.
                  Направен е преглед на хода на всички проекти в Програмата за реализация спрямо плановата 2001г., както и финансов анализ.
               II. Анализ на ситуацията и виждания за перспективно развитие
                  1. Обща характеристика на Сливенска област. Оценка на мястото й в националната територия в югоизточния район за планиране
                  Сливенска област е разположена в югоизточна България. Със своите 3 544 кв.км; се нарежда на петнадесето място спрямо всички останали области в страната – т.е. тя принадлежи към средните по големина области.
                  Областта граничи: на югоизток – с Ямболска област, на изток – с Бургаска област, на североизток – с Шуменска област, на север – с Търговищка област, на северозапад – с Великотърновска област и на запад и на юг – със Старозагорска област. Интересното гранично положение на областта – общи граници с шест области, се оценява като благоприятно от гледна точка на възможностите за нейното развитие. Те в много голяма степен ще зависят от възможностите за интегриране на Сливенска област със съседните области и създаване на предпоставки за общо използване на ресурси и потенциали за развитие. Границите на Сливенска област със съседните области не трябва да играят ролята на пречка, на задържащ фактор за изграждане на обекти и системи(транспортни, енергийни, водностопански и др.), както и използване на ресурси на територията, които са със значение за развитието на страната.
                  2. Природни условия и ресурси
                  2.1. Релеф
                  Сливенска област се отличава с разнообразен релеф. На север границата минава по билото на Стара планина. На юг следват Сливенското, Керменското и Новозагорско полета. Така се очертават два района в релефно отношение – на север – полупланински и планински, а на юг – равнинен.
                  2.2. Климат
                  Територията на Сливенска област обхваща област с умерен континентален климат. Средногодишната температура на въздуха е 12.4°С. През зимата средномесечните температури са положителни – 1.2°С. Зимата е мека, лятото сравнително горещо – 23.2°С. Есента е по-продължителна от пролетта.
                  2.3. Полезни изкопаеми
                  2.3.1. Минерално – суровинни ресурси
                  Друг природен ресурс за развитие на икономиката в областта са минерално–суровинните ресурси.
                  Горивно-енергийни полезни изкопаеми
                  Горивно-енергийните ресурси на областта са представени от въглищния басейн, разположен на територията предимно на общ.Твърдица и по-малко на общ.Сливен, като добивната дейност е прекратена.
                  Рудни полезни изкопаеми
                  Сливенска област е сравнително бедна на рудни полезни изкопаеми. Досега както в областта, така и в цялата страна те бяха обект на интензивен добив, но в момента са в процес на преоценка и преструкториране.
                  Значителни са запасите на медни руди в областта, като те са съсредоточени в района на с.Прохорово, общ.Нова Загора. Добив не се извършва.
                  Нерудни полезни изкопаеми
                  Докато перспективата за развитие на рудодобива в този период е силно ограничен поради нискосортните руди, перспективата пред нерудните полезни изкопаеми и декоративно-облицовъчните е сравнително добра при наличие на инвестиции и нова законова уредба. Те биха представлявали интерес за частния и чужд капитал.
                  В землището на с.Струпец, общ.Сливен е единственото находище на кварцит за динасов огнеупор, но добивът е почти прекратен, поради намаленото търсене. Съществува техническа и технологична възможност за производство на тухли от отпадаците при редовното му производство.
                  На територията на общ.Сливен, в землището на с.Г.Чочовене е проучен кварцит за феросилиций. Добив не се извършва.
                  На територията на с.Боров дол, общ.Твърдица има запас от нефтошисти, но добив не се извършва. В общ.Твърдица, до с.Бяла паланка има находище на доломит за огнеопорна суровина. Добив не се извършва, а нуждите на страната се задоволяват от находища в Софийска област.
                  Декоративно – облицовъчни и строителни материали
                  При с.Кипилово, общ.Котел се намира единственото находище в нашата страна на бели пясъчници за облицовка.
                  Останалите находища, са следните: общ.Сливен – варовици за трошен камък, глини и мергели за тухли; общ.Нова Загора – варовици и доломити и андезит за облицовка; общ.Твърдица – глини за тухли, пясъци и чакъли; общ.Котел – пясъчници за облицовка. Всички тези споменати суровини имат местно значение и са предпоставка за добив на строителни материали.
                  Въз основа на разкритите запаси на полезни изкопаеми е направен опит за експертна оценка на същите и групиране на общините по следния начин:
         § общини с ограничени залежи на полезни изкопаеми: Нова Загора, Котел;
         § общини със значителни залежи на полезни изкопаеми: Сливен и Твърдица.
                  2.3.2. Водни ресурси
                  Водните ресурси на областта, макар и да са представени от множество реки, подпочвени води и езера, не са големи. Върху тяхното количество влияят и непостоянният режим, ограничените валежи през летните месеци, голямата замърсеност на речните и езерните води.
                  Основен воден ресурс е р.Тунджа, най-големият приток на р.Марица, с водосборен басейн около 7 880 кв.км;. Голямо богатство представляват обилните грунтови води в алувиалните отложения на р.Тунджа и притоците й. Водите й се използват предимно за напояване, като за целта са изградени множество помпени станции и водохващания с максимално водно количество между 50 и 100 л/сек. На р.Тунджа е изграден яз.”Жребчево”, който е с обем над 400млн.м³ и се използва предимно за напояване.
                  Освен р.Тунджа има още три реки, които минават през територията на Сливенска област – р.Луда Камчия, р.Блатница и р.Стара река.
                  В района на Сливенска област има и минерални извори. Изградена е и солидна материално-техническа база за тяхното използване – минерални бани, балнеолечебници, почивни станции и хотели, плувни басейни.
                  По-важните минерални бани са Сливенските – община Сливен и Кортенските – община Нова Загора.
                  2.4. Почви
                  Характеристиката на поземления ресурс на областта е един от факторите, оказващ влияние за развитието на селското стопанство. Той е един от приоритетите на Сливенска област. Почвеното разнообразие в Сливенска област е голямо. Най-характерни са карбонатните черноземни смолници, намиращи се в най-южната част на областта (общ.Нова Загора – с.Млекарево, с.Пет могили), типични черноземни смолници, южно от Свети Илийските възвишения, излужени черноземни смолници – северно от Свети Илийските възвишения (общ.Нова Загора). На тези почви добре се развиват зърнено – хлебни, зърнено–фуражни култури, слънчоглед, зеленчуци.
                  В Сливенското поле почвите са предимно алувиално-ливадни и смолници. В полупланинската част ( общ.Твърдица, общ.Сливен ) преобладават канелените горски почви. Този тип почви са благоприятни за отглеждане на лозя, овощни насаждения (долината на р.Тунджа – праскови). В Новозагорския регион има условия за отглеждане на памук.
                  В северната част на областта, обхващаща планински и полупланински регион, преобладават светлосивите горски почви (общ.Котел), плитките излужени канелени горски почви (по склоновете  и билните части на Стара планина, Средна гора).
                  Климатичните и почвени характеристики на района около Сливен, Блатец, Тополчане, Калояново, Пъдарево, Глушник, Шивачево, Кортен – цялата средна зона на областта, обхващаща територия от общ.Твърдица, общ.Сливен и общ.Котел са изключително благоприятни за развитието на лозарството, което е един традиционен поминък на населението в тези райони.
                  2.5. Териториални ресурси
                  В структурата на поземления фонд на областта преобладават земите за земеделско ползване. Те заемат 52.0% от цялата й територия. Горският фонд обхваща 40.0% от областта, а на фонд “Населени места” се падат 3.5%.
                  Разнообразието в релефа на областта, в съчетание с почвеноклиматичните условия, са добра предпоставка за развитие на редица стопански дейности – селско стопанство, туризъм, хранително-вкусова промишленост, текстилна промишленост, стъкларска и други стопански дейности, които заемат важно място в областната икономика.
                  3. Анализ и оценка на демографското развитие, заетостта и безработицата на Сливенска област
                  3.1. Динамика в общия брой на населението
                  Населението на Сливенска област към 1999г. наброява 229 690 души, което е 2.81% от населението на страната.Област Сливен се нарежда на 14 място по брой на населението спрямо 28-те области,съставляващи териториалното деление на Република България.В Югоизточния планов район Сливенска област е на второ място, след Бургаска област, в която живее 5,22% от населението на страната и преди Ямболска област, в която живеее 2,05% от населението на страната.
                  Спрямо 1999г. се наблюдава тенденция на намаляване на населението с 1 275 души, т.е. отрицателният прираст за 1998-1999г. е -0,56%.В сравнение с 1985 и 1992 общият брой на населението на Сливенска област намалява, като за 1985 броят на населението за Област Сливен е 237 764 души, за 1992 този брой е 234 785 души. За 1999 броят на населението на Сливенска област е 229 690 души или е намаляло с 8 074 души от 1985 и с 5 095 души от 1992г.
                  Отрицателната динамика на населението в Сливенска област е -0,49 % и за oбщ.Твърдица е -0,37%. Най-негативна тенденция в динамиката на населението се наблюдава в oбщ.Нова Загора –1,29%, с отрицателен прираст от 620 души.
                  Във всички общини от Сливенска област броят на населението намалява(таблица1), като това се дължи на:
         § отрицателното възпроизводство, което е характерно и за Република България, и за Сливенска област.
         § отрицателното миграционно салдо е характерно за Старопланинските райони: общините Котел и Твърдица.
                  Най-нисък е темпът на намаляване на населението в общ.Сливен, като най-голям град и център на областта.каато за периода 1992-1998г. приастът е –1.92%

                  Гъстота на населението
                  Средната гъстота на населението към 1999г в Сливенска област е 65 души/кв.км; .
                  В териториален аспект гъстотата на населението в областта се движи в широки граници. С гъстота на населението над средната за страната е само община Сливен – 104 души/кв.км;. Община Нова Загора е със стойност на гъстотата на населението 55,1 души/кв.км; - относително близка до средната за страната. Общините Твърдица – 37,4 души/кв.км; и Котел – 27,2 души/кв.км; са с по-ниска гъстота на населението от средната за страната(таблица 2).
                  3.2.Естествено движение на населението
                  Раждаемост
                  За 1998г. в Сливенска област раждемостта е 10,02‰ като средно за страната тя е 7.9‰. Сравнена с 1992г. раждаемостта намалява с 3.23 пункта, а спрямо 1985г. тя намалява с 5.14 пункта. (таблица 3)
                  Смъртност
                  Общата смъртност на населението показва закономерно нарастване и в четирите общини(таблица 4).
                  През 1998г. смъртността в общ.Сливен е 12,78‰ като тя е с най-ниската стойност, която се обуславя от сравнително добрата възрастова структура. Най-висока е смъртността в общ.Нова Загора 15.94‰.
                  Сравнението по показателя смъртност с общата смъртност в Република България през 1998г. сочи,че в областта той е с 0,54 пункта по-нисък.
                  Детската смъртност (на деца под 1г.) за 1998г. е 15,78‰, което е по-високо от средното за страната 14,4‰.
                  Естествен прираст
                  Измененията на равнищата на раждаемостта и смъртността доведоха до намаляване на естествения прираст в областа. Естественият прираст за Сливенска област(табл. 5) е -3.72‰ и е по-висок от средния за страната -6.4‰ с 2.68 пункта.
                  С отрицателен стественият прираст се характеризират и четирите общини като тази тенденция е най-слаба за общ.Сливен.
                  Смъртността в селата е чувствително по-висока поради застаряващата възрастова структура и по редица други фактори.

                  Възрастова струкура на населението
                  Съвпоставката на възрастовата структура за 1986, 1992 и 1998г. (таблица 6) показва тенденция на намаляване на относителния дял на населението в подтрудоспособна възраст.
                  Възрастовата структура на областта за 1998г. е сравнително благоприятна 21.0:57.1:21.9, сравнена с тази за страната 17.6:57.7:24.7.
                  Наблюдава се тенденция за увеличаване на населението в надтрудоспособната възраст като за 1998г. е 21.9, докато за 1985г. е била 18.6, а за 1992г - 23.0.
                  Тенденцията на застаряване на населението и заниженото възпроизводство на демографския фактор е по-слабо изразена. Най-благоприятна е възрастовата структура на община Сливен 20.8:59.2:20.0, което е предпоставка за развитието на най- голямата община в Сливенска област. Изключение прави община Нова Загора 20.4:52.7:26.9, в която хората в трудоспособна възраст са 52.6, чувствително под средното за страната 57.7, а за хората надтрудоспособна възраст 26.8 са над средното за страната 24.7. Делът на населението в подтрудоспоспобна възраст на община Нова Загора е относително добрър 20.4 спрямо средния за страната, но другите два показателя визират влошената възрастова структура. Тези показатели за община Твърдица са 23.3:53.8:22.9, а за община Котел – 22.1:55.4:22.5.

                  Образователна структура на населението
                 Образователното равнище на населението на Сливенска област нараства абсолютно и относително(табл.7).
                  Относителният дял на населението с висше и средно образование през 1992г е 79 369 души. Тъй като нямаме дани за състоянието към момента, поради кратките срокове приемаме данните от 1992г.
                  Характерно е, че около 2/3 от лицата с високо образование живеят в гр.Сливен. През 1992г. в градовете на областа се съсредоточава 84,4% от населението с високо образователно равнище, докато в селата то е само 15,2%. В същото време тежестта на населението с по-ниско образователно равнище (под основно) е разделена почти равномерно в градовете и селата на областта.
                  Лицата с високо образование(висше,полувисше и средно) са около 37.33% от цялото население за 1992г. срещу 32,5% за 1985г. при съответното намаляване на лица с ниско образование(основно и ниско) 62,8% за 1992г. срещу 67,5% за 1985г.
                  С нарастване броят на населението на градовете, расте и делът на високообразованото население.
                  3.3. Пазар на труда
                  3.3.1. Икономическа активност на населението
                  Икономическата активност на населението през 1992г. се характеризира с тенденция на намаляване, като коефициентът е 47,2% или 110 819 души икономически активни лица.
                  Икономическата активност по общини (таблица 8) е най-голяма в община Сливен – в относителен план.
                  Различията в икономическата активност на населението в областта са обусловени, както от количествените характеристики (численост, възрастова структура), така и от неговите качествени характеристики(образователно равнище, квалификационна и професионална структура).
                  За 1997г. икономическата активност през м.юни е била 52,3%, а през м.ноември е била 48.8%. За 1998г. м.юни икономическата актиност е 48.5%, а за м.ноември е 51.1%.
Коефициентът на икономическата активност за Сливенска област за 1999г е както следва за м.март 46,9%,зам.юни 48,3%, зам.ноември 45,5%, който е понижен спрямо същите стойности от 1998г.
                  3.3.2. Заетост
                  Заетостта на населението в Сливенска област за 1992г. е 77,52% от икономически активното население или 78 328 души. През 1998г. заетостта на населението е нараснала на 83,19% от активното население или 80 700 души .
                  Водещ отрасъл в заетостта е “индустрията” със 16 092 души, което е 37.86% спрямо другите отрасли, като 56.43% е представена в частния сектор и 43,57% в обществения сектор.
                  В отрасъл “селско стопанство и дърводобив” заетите лица са 3 002 души или 7,06% от общия брой на заетите.
                  Разгледана по общини заетостта на населението следва тенденциите, характерни за областта, а именно: най-голямо е намалението на заетоста като процент от отрасъла в “селското стопанство и дърводобива” и най-много като брой души намалява заетостта в отрасъл “промишленост”.
Формирането на заетостта се обуславя и от движението на заетите лица като от съществено значение е и заетостта в частния сектор, чийто относителен дял е нараснал на 44,7% от общата заетост. Държавният сектор доминира в заетостта с 55,3%.
                  През 1998г. продължава тенденцията на увеличаване на заетостта в частния сектор спрямо държавния с оглед влиянието, оказвано от приватизацията.
                  През 1999г. се наблядава намаляване на заетостта както на общественния така и на частния сектор, като показателите в частния сектор по заетостта запазват своите по-високи стойности спрямо държавния сектор. За 1999г. общо броя на заетите е 37 314, като броят им спрямо 1998 е намалял със 7 048 души.
                  Делът на заетостта в частния сектор за 1999г. е 51,1% , като за 1998г. същият е бил 46,3%.
                  Най-голям е броят на заетите в сферата на услугите 19 908 души или 53,3% от заетите. На второ място по заетост е индустрията с 39,7% от заетите. Най-малко са заетите в селското стопанство – 2 593 души или 7%
                  В заключение може да се каже, че заетостта на населението е важен фактор, който красноречиво говори за състоянието на икономиката в съответната териториална единица и има силен социален резонанс. Това налага планиране и изграждане на целенасочена политика в дългосрочен план, предмет на която са дейстията на Областният съвет по заетостта. По същите проблеми работи регистрираното скоро Сдружение по заетостта в гр.Нова Загора по програмата ”Пледж”.
Основни переспективи за развитие,по които ще се работи в посока на заетостта са:
         §подобряване ефективността на съществуващите фирми;
        § подобряване на възможностите на общините да задържат парите в местните си икономики;
         §привличане на нови съвместими производства;
         §насърчаване създаването на нови фирми;
         §набиране на финансови средства от местни, национални и международни донори;
         §осъществяване на партньорство с подобни области от други държави за обмен на опит и трансфер на технологии;
         §осигуряване на финансови средства и техническа помощ за развитие на селското стопанство в планинските сeла.
                  3.3.3. Безработица
                  Равнището на безработицата е изключително динамичен и важен показател, характеризиращ пазара на труда. Той отразява в проценти количеството на регистрираните безработни от населението.
                  Равнището на безработицата в област Сливен към м.Май 1999г. е 17,72%, която е по-висока от средната за страната 10,82%. Нивото на безработицата в община Сливен е с най-ниска стойност 15,80%, което е обословено от най-големия икономически потенциал спрямо другите общини.
                  Най-високо е нивото на безработицата в община Котел 28,26%,чиято стойност е значително висока.
                  Нивото на безработицата в общините Нова Загора и Твърдица е 17,51% и 18,29-
                  Нивото на безработицата от икономически активното население за област Сливен към м.Март 2000г.. е нараснало на 19,7%. Равнищетона безработицата в община Сливен е с най-ниска стойност спрямо другите общини от областта 20,5%. И през март 2000г най-високо е нивото на безработицата. в община Котел 33,12%
                  Нивото на безработицата в общините Нова Загора и Твърдица е 24,54% и 24,10%.
                  Най-висок е делът на безработицата за област Сливен в “Индустрията” 43,12%,на второ място нейният дял е в отрасъл “Услуги” 24,90%(таблица 9).
                  Без трудов стаж  групата на безработните дава 21,82% от общия брой на безработните и с най-малък приност в нивото на безработицата се явява “Селското и горско стопанство”.
                  3.4. Оценка на състоянието и тенденциите на демографското развитие на общините с оглед целите на плана за регионално развитие
                  Оценката на състоянието и тенденциите в демографското развитие на общините е направена по интегрална характеристика за техния възпроизводствен процес. Използвана е за извеждане на основните проблеми с цел дефиниране на приоритети на регионалната демографска политика.
                  Избрани са 4 основни показателя, включени в оценката на демографския потенциал на общините:
        § количествено възпроизводство;
         § образователна структура на населението;
         § икономическа активност
         § равнище на безработица.
                  Първият елемент обхаваща главно интензивността на естественото движение на населението и състоянието на възрастовата структура.
                  Вторият елемент включва показатели за образователната структура на населението като непосредствена негова качествена характеристика.
                  Третият и четвъртият елементи съдържат показатели, които са свързани с пазара на труда.
                  Общата оценка на всеки елемент е сравнена със средните за страната и областта. Така конкретните за всяка община оценки представляват многообразна картина от комбинации между тях:
         § добро количествено и качествено възпроизводство на населението и сравнитено добри условия на трудовия пазар:общ.Нова Загора, като естествения й прираст е положителен 0.23%;
         § сравнително добро възпроизводство спрямо средното за страната -6.38%, макар и с отрицателни стойности: община Твърдица -0.42% и община Сливен -0.49%;
         § лошо количествено възпроизводство на населениетокоето като стойност е близко до средното за страната:Община Котел -0.7%.
Подходът за решаване на демографските проблеми на различните групи общини може да бъде:
         § тотален акцент на негативните на всички елементи на демографския потенциал. Този начин е подходящ за общ.Твърдица и за общ.Котел;
         § акцентиране на отделни елементи на потенциала. При този подход трябва да се търси възможност за диференцирано степенуване на приоритетите в отделните единици, като се цели решаването на едни проблеми да подпомага решаването на други. Този подход е подходящ за общините Сливен и Нова Загора.
                  Отделните нива на демографския потенциал насочват диференциацията и конкретизирането на демографската политика.

                  3.5. Перспективи за демографско развитие
                  Възпроизводството на населението е процес, който по своята същност е икономически и социално обусловен, но в основата си има демографски фактори.
                  3.5.1. Обща численост на населението
                  Демографската прогноза за Сливенска област е направена за период от 20г. – до 2020г. Тя се характеризира с постепенно намаляване на населението в областта:
                  -         1998г. – 230 965 души като очакванията за 2000г. са 230 457;
                  -         2005г. – 229 695 души;
                  -         2010г. – 228 431 души;
                  -         2015г. – 227 175 души;
                  -         2020г. – 225 925 души.
                  3.5.2. Население в трудоспособна възраст
                  До 2005г.се очаква запазване на населението в трудоспособна възраст, след което се очаква тенденция на постепенно намаляване, която е продиктувана от намалените родилни контингенти.
                  Тендециите в изменение на числеността на населението в трудоспособна възраст са разнопосочни в териториален разрез по общини.
                  3.5.3. Пазар на труда
                  Предлаганато на пазара на труда зависи от числеността на контингентите в трудоспособна възраст – 130 022 души(за областта) и от равнището на икономическа активност – 110 819 души(за областта), които са променливи в известни граници.
                  За Сливенска област се очаква голяма концетрация на икономически активното население в областния център, където са съсредоточени повече от половината от тези контингенти – 68 597 души, спрямо 110 819 души за областта.
                  Особено важно е трудовия потенциал да се използва ефективно, за да се подържа ниско ниво на безработицата и добро икономическо развитие. Това изисква добре планирана социална и икономическа политика в областта на регионалното развитие като се стимулират инициативите на производители от малкия и среден бизнес с оглед разкриването на нови работни места и инвестирането в инфраструктурата като предпоставка за съживяването на икономиката и създаването на добра инвестиционна среда.
                  3.6. Основни изводи от анализа и оценката на демографското развитие на Сливенска област
       Динамиката на населението на областта показва, че то постепенно намалява. С тенденция на намаление се характеризират всички общини на Сливенска област, в резултат както на отрицателния естествен прираст, така също и на отрицателното миграционно салдо.
       Измененията в числеността на населението се дължат на неблагоприятното развитие на основните демографски процеси - раждаемост, смъртност, естествен прираст, миграционни процеси и на неблагоприятната социално-икономическа конюнктура.
       Възрастова структура на населението на областта, като в общинаСливен тя е относително благоприятна 20.7:59.3:20.0, докато в община Нова Загора се очертава застаряване на населението като намалява дела на населението в трудоспособна възраст 20.4:52.7:26.9.
       Нивото на образователното равнище на населението нараства, което е характерно за страната като цяло. Небходимо е да се отбележи, че 85% от населението с високо образование (средно, висше и полувисше) живее в градовете.
       Очертава се тенденция на намаление на общо заетите лица, като в по-голяма степен е намалението им в материалното производство и най-вече в селското стопанство, а в най-малка степен в извънпроизводствената сфера. Намалението на заетите в държавния сектор се поема от увеличението на заетите в часния сектор.
       Равнището на безработицата в областта е малко по-ниско от средното за страната.Най-висока е тя в община Котел е 28,26%
       Прогнозата на населението на областта дава основание да се смята, че то ще продължи да намалява с умерени темпове. Неблагоприятното демографско развитие през последните години и неговото продължение в близко бъдеще могат да доведат до негативни тенденции(стареене на населението, намалание на контингентите в трудоспособна възраст и др.), които ще се отразят силно в началото на следващия век.
                  4. Урбанизация
                  Степента на урбанизираност на Област Сливен за 1995г. показва съотношение на градско към селско население 66,3%:33,7%.
                  В общините на областта съотношението градско към селско население е както следва:
                  1.      Община Сливен               75,8:24,2
                  2.      Община Нова Загора       54,7:45,3
                  3.      Община Твърдица           65,9:34,1
                  4.      Община Котел                  33,1:66,9
                  Селищната мрежа на Сливенска област обхваща 120 населени места, от които 6 града и 114 села.В структурата на селищната мрежа главно място заемат градовете – Сливен, Нова Загора, Твърдица и Котел, които изпълняват функции на икономически, транспортни и общински центрове в областта. Селищната мрежа е по-добре развита в равнинните части на областта. Планинските райони са по-силно засегнати от миграцията на населението. В това отношение типичен е примерът на община Котел.
                  Урбанизацията като фактор в развитието на общините оказва следното влияние за четирите общини в Сливенска област:
                  Община Котел
                  Община Котел е една от сравнително слабо населени общини в страната с общ брой на населението към 03.02.2000г.  28192 души адресно регистрирани и 23150 действително живущи.
                  Град Котел е със западно европейски тип планировка - малки дворове,входовете на къщите са на самата улица.
                  Котел се намира на пътя, свързващ Южна със Северна България - Котленския проход имащ важно значение в по-нататъшното му развитие. Самият град е със звездообразна архитектурна планировка.Къщите са разположени по посока на пътищата - Омуртаг - Ямбол и към мест.”Изворите”.
                  Котел е малък град с две основни функции - икономическа и курортна.Изпълнява ролята на общински и административен ,и културно-образователен център. Обявен е за град-музей.На 16 км. от града се намира едно от четирите села-музеи в страната/музей - Жеравна/.В близост до гр.Котел са разположени селата Медвен,Градец,Катунище,които са запазили възрожденската си архитектура.
                  Трудностите при осъществяване на транспортните връзки с околните селища през последните години доведе до спиране на процеса на урбанизация.
                  Не се увеличава градското население в Общината.Прекратиха ежедневните трудови миграции,поради затваряне на предприятията и техния икономически колапс.
                  За Общината има Териториално-устройствен план на отдиха,а за града Общ градоустройствен план.В момента са възложени и се работят нови кадастрални основи на Боринци,Стрелци и Филаретово.За село Жеравна има застроителен план в предварителна фаза от 1992година.Селото е паметник на културата и е належащо завършването и приемането на плана.
                  Селата Ябланово и Кипилово са големи села и нямат застроителни планове.
                   Община Нова Загора
                  Селищната мрежа на Новозагорска община обхваща 34 населени места, от които 1 град и 33 села.  В структурата на селищната мрежа главно място заема единствения град в общината, Нова Загора, който изпълнява функции на икономически, транспортен и обслужващ център в общината.
                  Урбанизацията е свързана с дълбоки структурни преобразования на съществуващите град и села на основата на развитието на индустриализацията, инфраструктурата, културното и битовото обслужване на основата на градския начин на живот и форма на отношения и в най-отдалечените кътчета на общината.
                  Община Сливен
                  Селищната мрежа на Община Сливен област обхваща 49 населени места, от които 2 града и 47 села.В структурата на селищната мрежа главно място заема град Сливен, който изпълнява функции на икономически, транспортен и обслужващ център  Селищната мрежа е по-добре развита в равнинните части на общината. По функционален тип населените места се разпределят :
                  ІІ ф.т. – гр.Сливен
                  V ф.т. – 7 бр. – гр.Кермен и селата Блатец, Гавраилово, Жельо войвода, Крушаре, Стара река, Тополчане.
                  VІ ф.т. – 8 бр. - селата: Бяла  , Злати  войвода, Драгоданово, Камен, Ковачите , Новачево, Самуилово , Селиминово.
                  VІІ ф.т. – 20 бр. - селата: Биково, Божевци, Гергевец, Глуфишево, Глушник, Голямо Чочовен, Горно Александрово, Градско, Ичера, Калояново, Малко Чочовен, Мечкарево, Младово, Николаево, Панаретовци, Скобелево, Сотиря, Старо село, Трапоклово, Чинтулово,
                  VІІІф.т. – 13 бр. – селата: Било, Бинкос, Бозаджии, Въглен, Зайчаре, Изгрев, Козин дол, Масарлии, Раково, Ръченица, Средорек, Струпец, Чокоба
            По-нататъшното развитие на урбанизационния процес се свързва със създаване на по-висок жизнен стандарт в градовете и селата по пътя на:
-         решаване на териториално-устройствените, градоустройствените и регулационните проблеми на населените места чрез създаване на нови ЗРП, КЗРП, КРП в гр.Сливен и селата Гавраилово, Ковачите, Сотиря, Струпец, Бинкос, Калояново, Тополчане, Горно Александрово  и др. 
-         усъвършенстване и развитие на инженерната и техническа инфраструктура , като важен урбанизационен  елемент за подобряване на условията на живот чрез решаване проблемите на:
                  1.Водоснабдяването в гр.Сливен и селата: Сотиря, Гавраилово, Въглен, Стара река , Ковачите, Крушаре, Селиминово , Камен и др.
                  2. Отводняването в гр.Сливен, гр.Кермен и селата: Желю войвода , Крушаре, Тополчане, Самуилово и др.
                  3.Сметосъбиране, сметоизвозване и депата /сметищата/ за третиране на твърди битови отпадъци във всички населени места на общината
                  4.Състоянието и разширението на гробищните паркове в гр.Сливен, гр.Кермен и селата Злати войвода, Селиминово, Чокоба, Тополчане, Гавраилово, Гергевец и др.   

                  Община Твърдица
                  Селищната система обхваща 10 населени места, от които два града – Твърдица и Шивачево и осем села – Сборище, Оризари, Червенаково, Близнец, Сърцево , Бяла паланка, Боров дол и Жълт бряг. В двата града Твърдица и Шивачево населението е съответно - 7128 и 4569 граждани. През последните години се запазва сравнително постоянно съотношение между градското и селско население. Поради структурните изменения в икономиката и намаляване на заетостта в промишления отрасъл довели до спад в жизнения стандарт на градското население, при него не се забелязва съществено увеличение.
                  Общата площ на населените места на територията на общината е 621 ха. Разпределени както следва:
-гр.Твърдица – 100 ха – ІV функционален тип селище
в т.ч.  кв.Козарево – 50 ха.
            -гр.Шивачево – 132 ха – V функционален тип
            -с.Сборище – 96 ха – V функционален тип
            -с.Червенаково – 44 ха.  – VІІ функционален тип
            -с.Близнец – 28 ха. – VІІІ функционален тип
            -с.Бяла паланка – 43 ха. – VІ функционален тип
            -с.Боров дол – 35 ха. – VІ функционален тип
            -с.Жълт бряг – 27 ха. – VІІ функционален тип
            -с.Оризари – 43 ха – VІ функционален тип
            -с.Сърцево – 13 ха. – VІІІ функционален тип
                  Населените места са обезпечени с кадастрални регулационни и застроителни планове. По-голямата част от тях са сравнително нови и не се налага актуализация и разработване на нови такива. Изработени са в периода 1983-1999 год. Изключение правят най-старите кадастрални и регулационни планове на селищата Боров дол и Сборище, изработени през 1964 г. и това налага изготвянето на нови.
                  За градовете  Твърдица и Шивачево е необходимо изработването на помощни кадастрални планове на бившите собственици, чиято собственост е възстановена на основание чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ и намираща се в регулацията.
                  Предвид нарастналата нужда от изграждане на жилищни сгради е необходимо включване на възстановени земеделски земи, частна и общинска собственост в строителните граници на гр.Твърдица, с.Оризари и с.Бяла паланка.
                  Урбанизационният процес в Сливенска област се анализира и оценява в два аспекта.
Първият аспект е свързан с тенденцията за увеличавне на относителния дял на градското население, като то е породено от:
         § естествен прираст на населенито на градовете;
         § механичен прираст-заселване на хора от селата и махалите ;
         § въздигане на села в градове по силата на административни актове;
         § присъединяване на села и махали,разположени близо до градовете като техни квартали.
Непрекъснатото увеличаване на градското население, както по линия на естествения и механичния прираст, така и чрез обявяването на нови градове, води до удвояване на относителния му дял. Развитието на този процес дава основание да се заключи, че урбанизационния процес в областа е близък до средния за страната.
                  В новите условия на социално-икономическо развитие на областта процесът на урбанизация, разглеждан и оценяван в аспекта увеличаване на дела градското население, нарастване на големите и средните градове и преди всичко с разширяването на градския начин на живот върху обширни територии, обхваща значително по-широк кръг от процеси.
                  Вторият аспект на урбанизацията е свързан с разглеждането и като процес свързан с дълбоки структурни преобразования на съществуващите градове и села на основата на развитието на индустриализацията, инфраструктурата, културното и битовото обслужване на основата на градския начин на живот и форма на отношения и в най-отдалечените кътчета на областта.
                  По-нататъшното развитие на урбанизационния процес се свързва със създаване на по-висок жизнен стандарт в градовете и селата по пътя на:
         §разкриване на нови работни места в индустриалните, аграрните, турустическите и културните ценрове за преодоляване на безработицата;
         §по-нататъшно утвърждаване на местното самоуправление , свързано с развитието на местната и регионална икономика
         §по-нататъшното урбанизиране на територията на областта като предпоставка за ускорено развитие създават условия интензификацията на селищните територии в населените места и особено в градовете. Това изисквакоригирането на някои законови и подзаконови нормативни актове, както и някои териториалноустройствени разработки(една бъдеща финансова политика по отношение на краткосрочни нисколихвени заеми за развитето на индустрията и селското стопанство).
                  5. Тенденции в преструкторирането на икономиката на Сливенска област
                  5.1. Обща характеристика
                  Сливенска област разполага с добре оформен икономически комплекс. Основните производствени фондове на предприятията на територията на областта по данни от 1997 година са на стойност около 203 милиарда лева. С тях се произвеждат около 1.3% от промишлената продукция на страната.
Характерни за материално-техническата база в областа са:
         §разнообразна отраслова и подотраслова структура и специализация. Застъпени са машиностроенето, текстилната промишленост, химическата промишленост, електротехническата промишленост, хранително вкусовата и леката промишленост;
         §добро разположение на промишлените мощности от една страна промишлени центрове /Сливен, Нова Загора/, от друга – изградена система от общински фирми и малки предприятия с разнообразен предмет на дейност /строителство, благоустрояване, търговия и други/;
         §възможност за преработка на добиваните в областа суровини;
        §областа разполага с добре подготвени кадри.
                  Всичко това, заедно със сравнително добре изградената инженерна и техническа инфраструктура, определя производствено икономическия комплекс като предпоставка за правилното развитие на областта и в бъдеще.
                  5.2. Състояние на икономическото развитие
                  Като неразделна част от икономиката на Сливенска област е сериозно засегнат от развиващите се през последните години негативни процеси. В резултат на това рязко спадна производството в редица структуроопределящи предприятия – машиностроене, текстил и др. Друга голяма група от фирми практически не работят или работят неритмично.
                  Обобщеното проучване на бизнес ситуацията в Сливенска област показва, че в промишленоста нивото на поръчките продължава да се оценява като значително под нормалното. Свитият пазар и недостатъчната осигуреност на производството с поръчки води до намалена производствена активност на предприятието, което пък води до непълно натоварване на производствените мощности, затова и ръководителите на стопанските единици са въздържани в оценките за бъдещата си производствена дейност. От 7% през месец юли 1998 година на 33% през месец януари 1999 година е скочил относителния дял на предприятията, в които натоварването на мощностите е в най-ниската граница - до 30%.
                  От приложената таблица10 се вижда, че най-голям дял в реализираните в Сливенска област приходи от дейност има промишлеността – 50.4%.
                  Приходите от дейност общо по общини за 1997г. са следните:
         §община Сливен – 363 950 хил. лв.(стари лева);
         §община Нова Загора – 72 161 хил. лв. (стари лева);
         §община Твърдица – 20 095 хил. лв. (стари лева);
         §община Котел – 9 928 хил. лв. (стари лева).
                  По предварителни данни приходите от продажби на продукция на предприятията в Сливен през 1998 г. възлизат на около 78.7 милиарда лева. С най–голям относителен дял в реализираните приходи е общ.Сливен – 88.1%, следват община Нова Загора – 4.5%, община Твърдица – 7.1%, и община Котел – 0.3%.
                  Основната част от приходите са от следните отрасли:
        §производство на хранителни продукти и изделия - 30%;
         §производство на разпределение на гас и вода - 20%;
         §производство на електротехнически машини и оборудване – 12%;
         §производство на изделия от неметални минерални суровини – 12%;
         §металолеене , металообработване и производство на  машини – 3%;
         §добив, обогатяване и брикетиране на въглища – 6.5%;
         §текстил и трикотаж – 1.1%.
                  Близо ¼ от приходите от продажби на продукция през 1998 година са постъпления от реализация в чужбина. Почти целия износ е от преработващата промишленост, като най-голям относителен дял - 71.4% заема износа на продукция от производството на хранителни продукти и напитки.
                  5.3. Проблеми на икономическото развитие
Основните проблеми в икономиката на областта са характерни и за цялата българска икономика:
         §липса на пазари- поради тази причина редица производства в областта достигнаха своя критичен минимум /вълненотекстилни изделия, електротехническа и електровакуумна промишленост, химическа промишленост – производство на оловен кристал и стъкло и други/;
         §финансови трудности по обслужване на кредитите;
        §несъвършенна законова и нормативна база:
-         в областта на машиностроенето – сертифициране на предприятия и изделия /ISO 9001, ISO 9002 / - сериозна пречка за излизане на международия пазар;
-         в областта на хранително вкусовата промишленост - липса на протекционистична политика на държавата в селското стопанство и защита на българското производство.
         §деструктуриране на цели отрасли от икономиката, проблеми вътре в секторите. Например текстилна промишленост – липса на качествени български суровини, остарели мощности.
                  5.4. Структуроопределящи отрасли на икономиката
                  Текстилна промишленост:
       “Слитекс” АД, община Сливен – вълнетотекстилна промимшленост, одеала, трикотаж, завеси. Контролния пакет е на Приватизационен фонд - 59%. Остра липса на пазари.
       “Декотекс-карпет” АД, община Сливен - производство на килими, мокети, мебелни тъкани и други. Приватизирано. В сравнение с останалите предприятия от отрасъла работи добре.
       “Тони” АД, община Сливен – производство на чорапи. Приватизирано. Работи изключително за външни пазари. В момента трудности с намирането на пазари. В града се появиха няколко частни мини-работилници за чорапи, които са конкурентно способни по качества, асортимент и ценообразуване.
       “Колхида” АД, община Сливен – първична преработка на вълна и изкупуване. Приватизирано 94%. Лошо финансово състояние поради липса на пазари, ниско качество на вълната в резултат на влошена селекция в животновъдството.
       “Интърг” АД, община Сливен – производство на трикотажни изделия. Работи изключително за износ.
       “Сирма” АД, община Нова Загора – изкупуване и преработка на памук и пашкули. Приватизирано. Запазено производство по предмета на дейност, но в намалени размери.
       “Букет” АД, община Нова Загора – производство на памучни и вълнени тъкани и прежди. Приватизирано 67%. Свито производство поради липса на пазари.
       “Аглика” АД, община Твърдица – производство на хавлиен плат и хавлиени изделия. Приватизирано. Продукцията на предприятието има пазари извън страната.
       “Инкотекс“ АД, община Котел - производство на мебелни и декоративни тъкани. Приватизирано – 100%. Работи изключително за износ.
       ТПК “Котленски край”, община Котел – производство на килими, китеници. Кооперативна собственост. Проблеми със сградния фонд и пазарите.
                  Наетите лица по трудов договор в отрасъла е близо 10% от всички работещи. Това е показател за значението на развитието на отрасъла за Сливенска област.
                  Машиностроене:
       “ЗММ –Сливен” АД, община Сливен – производство на пълна гама стругове. Предприятието е утвърдено като основен производител в страната на стругови машини. Приватизирано. Продукция изключително за износ.
       “ИММ“ АД, община Сливен – малко машиностроително предприятие, производство на опаковъчни машини и тип “Хоби”. Приватизирано. Работи за износ и вътрешния пазар.
       “ЗММ–Победа” АД, община Сливен – производство на машини с ЦПУ и възли за тъкачни станове. Държавна собственост. Почти пълна липса на пазари и огромни производствени мощности.
       “ЗММ“ - община Нова Загора – запазен предмет на дейност, но с ограничено производство. Приватизирано - 67%.
       “Перла” АД, община Нова Загора – производство на селско и горскостопанска техника. Приватизирано – 90%. Липса на пазари.
       “Ретра” АД, община Нова Загора – ремонт на селскостопанска техника. Запазен предмет на дейност, намалено производство. Приватизирано – 75%.
                  Електропромишленост:
       “Динамо” АД, община Сливен – производство на динама и стартери за леки коли “ВАЗ”, електродвигатели. Приватизирано. Тотална липса на пазари.
       “Светлина” АД, община Сливен – единствен производител на източници на светлина в България. Приватизирано. Запазено производство с намален обем.
                  Химическа промишленост
       “Кварц” АД, община Сливен – производство на оловен кристал, осветителни тела, изделия от специално и обиквновенно стъкло. Изпитва остра нужда от намиране на пазари. Държавна собственост.
       “Динас” АД, община Сливен – производство на диносови огнеопори. Не работи с капацитетните си възможности. Държавна собственост.
       “Керамик” АД, община Сливен – производство на тухли. Изцяло приватизирано.
                  Хранително-вкусова промишленост:
        “Вини” АД, община Сливен – произвежда високо качествени вина, ракии и други алкохолни напитки. Производството му е предназначено изключително за външен пазар. Работи добре. Държавна собственост.
       “Вемас” АД, община Сливен - консервно предприятие изцяло частно. Изключително качествено производство, предназначено за износ. Носител на златни медали от два поредни Пловдивски панаира.
       “Фрукто” АД, община Сливен- консервно предприятие. Износът на продукцията му беше изключително за пазарите на Русия и Полша. Загубени позиции в последните години. Държавна собственост.
       “Деметра” ЕОД, община Сливен - общинско дружество за производство на хляб, хлебни изделия, закуски, дребни сладки, кори за баница, пица, юфка и други. Работи на печалба, но е с амортизирано вече оборудване. Предприятието е включено в програмата за приватизация на общината, но не е предприета процедура по нея.
       “Родопа” АД, община Сливен – един от най-големите месокомбинати в страната. Обявено в несъстоятелност с обявена процедура по ликвидация. Разполага с големи производствени халета и хладилно оборудване. Появата на изключително много частни кланници и колбасарски работилници на тереторията на региона, рязко сви пазара, а от там и производството. Не конкурентно способно с високи цени на изделията си въпреки висококачествените си продукти и изключително богатият си асортимент преди 1989г.
       “Сердика” АД, община Сливен – производство на млека и млечни произведения. Работи с намален капацитет и за него важат същите пазарни условия, както за предходното предприятие.
       “Мелинвест холдинг” АД, община Сливен – изцяло частна структура. Притежава 2/3 от зърнопроизводството на страната, хлебопроизводство, вериги от магазини и предприятия, предобити по линията на масовата приватизация, като инвестиционен фонд, значителни икономически възможности не само за региона.
       “Еко Асорти” с.Мечкарево, община Сливен – частна земеделска кооперация със затворен цикъл на производство, зърнопроизводство, хлебопроизводство, свинеугояване, кравеферма, колбасарски цех и цех за преработка на мляко и млечни продукти, верига от магазини и заведения за обществено хранене в града. Създадено на роднински принцип с внесена земя на собствениците. Ползва такава и под аренда /частна и общинска земя/. Разполага със собствен парк за селскостопански машини и работилница.
       “Млечен път” АД, община Нова Загора – производство и търговия с млечни продукти. 100% собственост на ОББ. Пазари в България.
       “Загорец” ООД, община Нова Загора – производство на плодови и зеленчукови консерви. 92% приватизирано. Липса на пазари.
       Множество нови частни млекопреработвателни и месопреработвателни предприятия, намерили своето място на вътрешния пазар, някой от тях с продукция и за износ, които са локализирани в по-голямата си част в община Сливен и по-малко в община Нова Загора.
                  Край община Сливен се изгражда завод за вина на фирма “Домейн Бояр”АД. С пускането му в експлоатация ще се даде импулс в развитието на лозарството в посока към отглеждане на качествени винени сортове на площ от 10-12 хиляди декара.
                  Въгледобивна промишленост
                  В процес на ликвидация, локализирана на територията на община Твърдица – от 1996г. мини “Балкански бсейн” са в списъка за ликвидация на губещите държавни фирми. През същата година започна изпълнение на програма за техническа ликвидация на рудниците “Девина” и “Качулка”. В процес на консервация е рудник “Шешкинград”.
                  Дървопреработвателна промишленост
                  Представена е в община Твърдица и община Котел, среща затруднения с реализацията на продукцията – производство на детайли за мебелната промишленост и дъски от широколистна дървесина.
                  Анализ на горското стопанство е направен в точка 7.
                  Състоянието на промишлеността по отрасли е посочено в приложената таблица 11.
                  5.5.Перспективи за икономическо развитие
                  Приоритетно решение би трябвало да получат проблемите за пазарите и защитата на българското производство. Основен проблем, който трябва да се разреши в тази посока, е намирането на стратегически инвеститор за предприятията от структуроопределящите отрасли: текстил, машиностроене, химическа промишленост. Влизането на свежи капитали ще доведе до обновяване на производствените мощности, което ще рефлектира върху конкурентноспособността на произведената продукция. Приоритетно решение трябва да получат проблемите с оптимално използване на огромния сграден фонд в промишлените зони на общинските центрове, който не се използва. Верният път в тази посока е създаване на микропромишлени зони чрез уплътняване терените в промишлените зони и край градовете. Създаване на бизнес–инкубатори за малки и средни предприятия като алтернатива на сегашната икономика е важна стратегическа задача

                  5.6. Тенденции в преструкторирането на икономиката на Сливенска област в периода след 1990г.
                  Секторни изменения
                  Изменения настъпват в съотношението между първичния /добиващите отрасли/, вторичния /преработващата индустрия/ и третичния /строителство, транспорт, съобщения, търговия и други/ сектори.
По показателя средносписъчен брой на персонала за Сливенска област, зает в отделните сектори е 16.7:61:22 /за периода 1990-93 година/, и 17.1:61.3:21.6 за 1994 г., за 1997г. съотношението е вече 6.8:36.4:38.
                  Тенденцията е намаляване делът на първичния и увеличение на вторичния сектор и увеличаване на третичния сектор.
                  Поради липса на статистически данни за следващите след 1990 години, която е кризисна, точен анализ за секторните изменения в икономиката на територията на областа не може да бъде направен.
                  Въпреки това може да се направи извод, че за Сливенска област показател структуроопределящи отрасли са текстилната промишленост, машиностроенето, хранителновкусовата промишленост, стъкларската промишленост, дърводобивната и дървопреработващата промишленост.
                  Изменения в структурата на собствеността
                  Тенденциите в областта по отношение на навлизане на частния капитал в различните отрасли на икономиката са аналогични с националните интереси на развитие. Вече обособени са два отрасъла, в които преобладава частния сектор - селското стопанство и търговията.
                  До края на 1998 година приходите от раздържавяване представляват 38.3% от общата стойност на приватизираната собственост. Разликата между стойноста на продадена собственост и постъпленията по приватизираната собственост се обясняват със: част от включените в цената парични задължения на някой обекти се поемат за изплащане от купувача, много от продадените обекти са придобити чрез продажба на изплащане за определен при договорните условия срок от време /таблица 12/
                  Териториално структурни изменения
                  Основните вътрешнообластни структурни промени са свързани главно с влиянието на следните фактори :
         §Различна степен на влияние на кризисната ситуация върху  структурата на общинските икономики.
         §Различия във възможността за навлизане на частния капитал.
         §Слаба или липса на местна инциатива за преструктуриране и стабилизация на икономиката.
                  Преструктурирането на икономиката не е въпрос който може да бъде решен в рамките на няколко години. Не достигат нови технологии, финансови рисурси, маркетингова информация, квалифицирани и управленски кадри.
                  Насоки за развитие на промишлеността
                  Преходът към пазарното стопанство, който се осъществява в условията на валутен борд и обща стагнация, указва силно влияние върху местните икономики на общините, разположени на територията на Сливенска област. Това влияние от една страна откроява и задълбочава съществуващата в началото на реформата териториална диференциация, от друга – генерира нови значителни диспропорции, доказателство за което е териториалното различие в равнището на безработицата /община Сливен – 15.8 %, община Нова Загора –17.51 %, община Твърдица – 18.29 %, община Котел – 28.26% / и спада на производството. Спесификата на областта – географско положение, поземлени ресурси с високо качество, специализация на областната промишленост, свободни терени и мощности в промишлените зони, трудови ресурси със съответната специализация и опит, определят възможностите за местния бизнес в перспектива.
                  5.6.1. Възможности за лансиране разкриването на малки и средни предприятия
                  Като се отчита интереса на населението и възможностите на потенциала, могат да се определят следните приоритети за развитието на малките и средни предприятия:
         §хранително вкусова промишленост – община Сливен и община Нова Загора – предприятия за производство на месни продукти, млечни произведения, хлебни изделия, зеленчуци, плодове и др.;
         §текстилна и шивашка промишленост - община Сливен, община Котел – фирми за производство на килими, китеници, трикотаж, мебелни тъкани, чорапи и др;
         §дърводобивна и дървопреработваща промишленост – община Твърдица и община Котел – предприятия за: първична преработка на добития дървен материал(дъски,талпи и др.), производство на детайли за мебелната промишленост;
         §туризъм – община Сливен и община Котел – туристически агенции;
         §високотехнологични и иновативни предприятия в машиностроителната, електротехническата, електронната и химическата промишленост – община Сливен – фирми за сглобяване и сервиз на електроуреди, за производство на пластмасови изделия и др.
                  Малкия и среден бизнес и предприемаческата активност играят важна роля в процеса на ускоряване на приватизацията. Преходния период на болезнени структурни промени, свързани с ликвидацията на губещите държавни гиганти, малкия бизнес е единствения надежден генератор на нови работни места. Основните мерки за стимулиране на малкия и среден бизнес включва:
         §финансова помощ на частната инциатива за разкриване на малки и средни предприятия чрез кандидатстване за кредитиране пред съответните инвестиционни фондове – програма “PHARE”, инвестиционен фонд “Отворено общество” и други;
         §повишаване квалификацията и преквалификацията на персонала и свободните трудови ресурси;
         §осигуряване на обща подкрепа  от страна на общините – съдействие за създаване на бизнесинкубатори;
         §медийна реклама на малкия и среден бизнес като волеви модел с цел да се мотивират стопанските субекти

Изводи:
                  През настоящото десетилетие в България настъпват промени, както в политическата, така и в икономическата сфера. Драматичното изменение в икономическата база отрицателните тенденции в демографското развитие са решаващи за икономическото развитие. България загуби своите търговски партньори и ограничените предимства на предишната затворена икономическа система. Оцелялата индустрия се намира под огромен натиск да посрещне изискванията на западната конкуренция. В контекста на тези проблеми в национален мащаб идват и проблемите на Сливенска област в преструктурирането на икономиката. Наличието на значителен индустриален потенциал в областа налага и следните изводи:
       Алтернатива на сегашната икономика е създаването с помоща на местните и държавни власти на мини промшлени зони в рамките на големите промишлени зони за развитие на малки и средни предприятия в общините Сливен и Нова Загора.
       Приватизиране на големите предприятия на обособени части в посока създаване на малки фирми, които да обслужват оставащите големи структуроопределящи заводи майки.
       Търсене на възможност за съживяване на текстила и килимарството като структуроопределящ отрасъл чрез създаване в Сливен на борса за изкупуване на вълна от цялата страна, с което ще се ограничат възможностите за спекулиране с цените на тази важна за развитието суровина. Това ще даде импулс за развитието и на животновъдството в региона /овцевъдство/, за което има подходящи природни и климатични условя.
       Стимулирането на създаване на МСП като единствен надежден генератор на нови работни места е верният път в развитието на Сливенска област.
                  6. Тенденции в преструкторирането на аграрния сектор на областта
                  6.1. Състояние, проблеми и перспективи на аграрния сектор
В общия баланс на територията на Сливенска област, земеделските територии обхващат 52% от общата територия на областта (1 829 833 дка). Като начин на ползване земеделската територия се оформя в 6 групи:
                  Ниви                                       -           1 219 225 дка  ( 34% от общата територия )
                  Трайни насаждения  -              153 836 дка  ( 4,3% от общата територия )
                  Естествени ливади                -                79 943 дка  ( 2,3% от общата територия )
                  Разсадници                            -                  1 138 дка  (0,03% от общата територия)
                  Мери, пасища                        -              319 491 дка  ( 9% от общата територия )
                  Полски пътища                      -                56 200 дка  ( 1,6% от общата територия )
                  Използуването на земята в областта по данни от общия баланс на територията към юни 1999год. е както следва:
                  Селскостопански фонд                     -           52%
                  Горски фонд                                       -           40%
                  Фонд “Населени места”                    -           3,5%
                  Фонд “Водни площи”                       -           1,8%
                  Фонд “Територии за добив на полезни изкопаеми”                     -           2,4%
                  фонд “Територии за транспорт и инфраструктури”                            -           0,3%
                  Обработваемата земя заема 52% от територията на областта, като по общини:
         §общ.Сливен съставлява 70% от земеделската територия;
         §общ.Нова Загора – 83%;
         §общ.Котел – 43%;
         §общ.Твърдица – 72%.
На човек от населението на областта се падат по 7,9 дка обработваема земя. По този показател данните за четирите общини са следните:
         §общ.Сливен                     -           5,7 дка
         §общ.Нова Загора  -        15,8 дка
         §общ.Котел                        -        15,4 дка
         §общ.Твърдица                  -           9,3 дка
                  Снабдеността на един жител на Република България с обработваема земя е около 5,7 дка, следователно по този показател област Сливен е над средната за страната.
В структурата на обработваемата земя по–висок е относителния дял на нивите - 67%, трайни насаждения - 8.5%, мери и пасища - 17.5%, естествени ливади - 4.4%.
                  Относителният дял на необработваемата земя (горски територии) е 40% от общата територия на областта.
                  Предпоставка за повишаване на почвеното плодородие е увеличаването на поливните площи. По данни към 31.12.1998г., годните поливни площи на територията на Сливенска област възлизат на 261 513 дка (14% от земеделските територии).
                  Основен водоизточник е язовир “Жребчево” с капацитет 400 млн.м³. Напоителните съоръжения са обединени в НС “Средна Тунджа” с проектна мощност 970 000 дка поливни площи. Същите са разположени на територията на Сливенска и Ямболска област. Цялата напоителна система е разделена на технологичен принцип на четири основни “блока”: Блок “Бинкос – Мараш”, Блок “Нова Загора”, Блок “Млекарево – Пъдарево” и Блок “Кермен – Роза”.
                  До сега са изградени общо около 565 хил.дка. Мрежата се експлоатира от “Напоителни системи” ЕАД. Собствеността е изцяло държавна и с нея се разпорежда и управлява МЗГАР. Необходима е актуализация и реконструкция на съществуващите напоителни системи с цел приспособяването им към нуждите на всички земеделски производители, съобразено с поземлената реформа. Необходимите инвестиции за развитието на напоителните съоръжения могат да се търсят чрез:
         §държавни субсидии чрез МЗГАР;
         §външни инвестиции чрез Правителството на Република България и МЗГАР (реализация на проекти, като “Проект за селскостопанска реформа в България”, изготвен от Японска агенция за международно сътрудничество(JICA)).
                  Един от основните моменти в аграрното развитие е свързан с установяването на новите форми на стопанисване на земята след приключване на процеса на раздържавяване на земята:
         §частни земеделски стопанства (семейни и едростокови );
         §земеделски кооперации, изградени на базата на частната собственост върху земята и капитала;
         §земеделски сдружения.
                  На настоящия етап на развитие на селското стопанство у нас, основна форма на стопанисване на земеделската земя е кооперацията. Тя ще заема важно място в земеделието и в близко бъдеще поради следните основни причини:
         §установяване на дребно земеделие (малки по размер и разхвърляни на различни места частни поземлени участъци);
         §липсват необходимите материално – технически условия за ефективно частно земеделско стопанство – техника, инвентар, сгради, парични средства.
                  Налице е почти напълно разрушен сграден фонд, техниката е в частни ръце, но не е ефективна, тъй като е много остаряла.
                  Изграждането на нова материално – техническа база по селското стопанство изисква много средства, които стопаните не притежават.
                  Голям брой от работниците в селското стопанство не притежават земя. Предоставянето на работа на тях от страна на различните кооперации ще ги съхрани за селското стопанство.
                  Значителна част от земята след възстановяване на собствеността става собственост на хора(наследници на реалните собственици), които не са се занимавали и нямат намерение да се занимават със земеделие. Те предпочитат да оставят земята в кооперация срещу заплащане на рента, или да я продадат, но след създаване на реален пазар на земята.
                  За земеделието един от проблемите е и това, че голяма част от собствениците със земеделски опит не са в състояние, или не желаят да организират сега частно земеделско стопанство поради напреднала възраст, липса на начален капитал, високи лихвени проценти. Липсата на начален капитал под формата на ДМА като гаранция за получаване на кредити от фонд “Земеделие” е също сериозен проблем за получаване на средства от този източник.
                  В този смисъл е много важно да се изясни ролята на държавата при утвърждаването и стимулирането на новите форми на стопанисване на земеделската земя, която може да се изрази в следното:
         §преференциална кредитна и данъчна политика;
         §ефективна ценова политика;
         §информационно обслужване;
         §сортоподдържане
                  За новите форми на стопанисване на земята, от гледна точка на държавните интереси, е необходимо съобразяване със следните основни изисквания, чието спазване на настоящия етап представлява сериозен проблем в аграрното развитие на Сливенска област:
         §рационално използуване на наличните поземлени ресурси;
         §правилен подбор на култури и дейности, отговарящи на природните и икономически условия;
         §стимулиране развитието на аграрните центрове на областта;
         §опазване на земеделската земя от замърсяване;
         §стимулиране производството на екологически чиста продукция.
                  6.2. Изменения в структурата на собствеността
                  Съотношението на възстановената собственост към невъзстановената собственост на земеделска територия в Сливенска област е 80%, като в четирите общини на областта то е, както следва:
         §общ.Сливен                     -           65%
         §общ.Нова Загора  -           80%
         §общ.Твърдица                  -           80%
         §общ.Котел                        -           41%
                  Данните за хода на селскостопанската реформа в Сливенска област са към 31.12.1998г.
                  Връщането на земята в Сливенска област е към своя край към днешна дата, но поради липса на по-актуална информация точни данни не могат да бъдат дадени.
                  6.3. Териториално-структорни изменения
                  Растениевъдство
                  Относителният дял на зърнените култури в структурата на земеделската територия за Сливенска област е 63%, трайните насаждения 6%.
                  Ситуация и перспективи на производство на житни култури в Сливенска област
                  Основен дял в растениевъдството в Сливенска област се пада на пшеницата, като за периода 91-99 год. площите са сравнително постоянни, най-големи са съответно през 1997г – 372 964 дка и най-малки през 1992г. – 311 065 дка. През 1999г. са засети 345 996 дка. Тесните граници на вариране на площите показват, че въпреки процесите на земеразделяне няма тенденция за намаляване. През 1998г. са произведени 128 560 т. пшеница, което е с 7,7% по-голямо спрямо 1997г. и с 8% по-малко спрямо най-голямото производство на пшеница за периода 1991г. В сравнение с получените средни добиви през последните години, най-висок добив е получен през 1991г. - 430 кг/дка.
                  Средните добиви варират в зависимост от условията, благоприятни за развитие на културата, като се забелязва тенденция на намаляване на добивите през отделни стопански години.
                  Основни причини за това са:
         §неспазване агротехническите мероприятия по отглеждане на културата;
         §използуването на некачествени семена;
         §едностранчивото торене с азотни торове;
         §ненавременното и едностранчиво третиране с хербициди само срещу широколистните плевели;
        §ниските изкупни цени на зърното и високи на торове и препарати;
         §неспазване сроковете на сеитба;
         §остарял машинотракторен парк и зърнокомбайни;
         §липса на средства в периода на извършване на агротехническите мероприятия;
         §стара и амортизирана техника.
                  Основното производство е концентрирано в община Нова Загора – 200 421 дка и община Сливен – 130 000 дка. По отношение на добивите – те са по-високи в община Нова Загора, което се дължи на по-добрите качества на земята в региона, и на второ място укропнените площи на отглеждане. Големият дял в понижаване на добивите се дължи на това, че голям брой производители изпитват трудности по навременно извършване на агротехническите мероприятия и прибиране на пшеницата. Главно поради липса на подходяща и достатъчно техника и малките площи, които затрудняват навременното извършване на агротехническите мероприятия.
                  Ечемикът е втора по значение за региона култура – 177 536 дка засети площи за 1999г., което е с 10% по-малко от 1998г. В периода 91-99г. площите варират като най-големи са през 1994г. – 205 623 дка и най-малки през 1991г. Като основна фуражна култура производството е в тясна зависимост от броя на животните в областта.
Намаляването на животновъдството през последните няколко години води и до засяването на по-малко площи от културата. Добивите варират през годините според условията, благоприятни за развитие на културата. През последните няколко години тенденция е влошаване на технологията на отглеждане, като се използуват некачествени семена, не се спазва сеитбообръщение, не всички площи се торят. Главно културата се отглежда в общ.Нова Загора – 109 183 дка и общ.Сливен – 60 000 дка.
                  Проблемите с малките площи и забавянето на земеразделянето в някои селища са идентични с тези при пшеницата.
                  Причините за ниските добиви през отделни години са аналогични с пшеницата.
                  Трета по площ, но не и по значение икономически важна култура, това е царевицата – 55 878 дка за стопанската 1999г. Наблюдава се голямо намаляване на площите с 35% в сравнени с 1998г., а в сравнение с годината с най-много площи 1993г. – 144 65 дка – три пъти. Културата се отглежда в община Нова Загора и община Сливен.
                  Производството на царевица е тясно свързано с нуждите на животновъдството от фураж, силното редуциране на същото води до засяване на площи, необходими за задоволяване на собствените нужди на фермерите от фураж.
                  Друг, не по-маловажен проблем, това е необходимостта от напояване, без който резултатите са незадоволителни, ако погледнем добивите през периода 91-99г. (таблица 13), се наблюдава увеличаване през последните три години, като най-високият е през 1997г. - 567кг.
                  Основните проблеми, свързани с производството на царевица са:
         §висока цена на поливната вода;
         §високи поливни такси и неизправни поливни соръжения;
         §високо заплевяване, ненавременно третиране с хербициди;
         §липса на достатъчно сушилни за прибраната влажна продукция.
                  Ситуаця и перспективи в развитието производството на слънчоглед
                  Слънчогледа заема основна част в площите на Сливенска област, предимно в община Сливен и община Нова Загора през 1999г. са засети 147 358 дка (таблица 14). Наблюдава се увеличаване на площите със слънчоглед през последните четири години 96-99г., като варират в рамките на 143 000 – 147 000 дка в сравнение с 1991г – 61 115 дка. Основна причина за това са изгодните цени и добрият механизъм между преработвателни предприятия и производител. Предприятията субсидират част от производството и сключват договори за изкупуване на продукцията.
                  Именно този механизъм, създаден при производството на слънчоглед е показателен за начина, по който могат да се решат проблемите с производството на пшеницата, ечемика и царевицата.
                  Въпреки това има проблеми с производството на слънчоглед, по-важните са:
         §използуването на некачествени семена;
         §неизползуването на почвени хербициди;
         §високото заплевяване;
         §ненавременна сеитба и окопаване на културата;
         §големи загуби при прибирането.
                  Ситуация и перспективи на зеленчукопроизводството
                  Производството на зеленчуци в областта е застъпено в община Сливен и община Нова Загора от следните култури: домати – 4 260 дка, картофи – 7 265 дка, пипер – 885 дка, лук – 1 030 дка, дини – 3 700 дка и пъпеши – 358 дка. През отделните години производството на домати варира през 1995г. – 30 17- дка и произведени – 67 343 тона, през 1991г – 9 740 дка и производство – 24 590 тона. Производството на домати се влияе от пазара и в зависимост от цените и търсенето варират площите, добивите намаляват, като най-високи са през 1992г – 2 933 кг/дка и най-ниски през 1998г – 920 кг/дка. При картофите най-голямото производство е през 1995г – 16 840 дка и производство – 24 410 тона, през 1998г – 10 150 дка и производство – 8 126 тона.
                  Добивите се понижават, като през 1995г средният добив е бил 1 445 кг/дка, през 1998г – 800 кг/дка. Производството на картофи се влияе главно от търсенето на пазара и цените.
                  Основен проблем н зеленчукопроизводството в областта е липсата на регулация между производство и потребление, пазарният механизъм не е навлязъл напълно. С построяването на тържището за плодове и зеленчуци този проблем между производители и търговци ще бъде решен. Търсенето ще регулира производството.
                  Технологични проблеми на зеленчукопроизводството:
         §ниски изкупни цени;
         §некачествени семена;
         §неспазване агротехниката на производство.
                  В Сливенска област се отглеждат за стопанската 1999г. следните технически култури: памук – 1 559 дка – главно в община Нова Загора, захарно цвекло – 110 дка и тютюн – 460 дка – главно в община Котел.
От таблицата се вижда тенденцията на преминаване на производството в частни производители и арендатори, следствие от възстановяване на собствеността върху земеделските имоти.
                  Ситуация и перспективи на лозарството и овощарството
                  Основен дял в растениевъдството в Сливенска област заема производството на червено винено грозде. През настоящата година в областта се обработват 59 240 дка, което е с 9.2% по-малко от 1998г. За сравнение през 1991г – 85 613 дка, 31% повече от 1999г.(таблица 16). От таблицата се наблюдава тенденция към намаляване производството с оглед влошаване на възрастовата структура на насажденията – около 35% от лозята са с възраст над 20 години, 28% - от 15-20 години и само 0.3% - до 5 години.
                  Добивите варират от 575 кг/дка през 1991г до 543 кг/дка през 1998г. Делът на лозовите насаждения е община Сливен – 27 243 дка(46%), община Нова Загора – 20 100 дка(34%), община Твърдица – 7 465 дка(12%) и община Котел – 4 432 дка(8%).
                  От сортовия състав преобладават: от червените – Мерло и Каберне Совиньон, а от белите – Ркацители, Шардоне, Траминер и Памид.
                  Високите цени през последните две години предизвика интерес към лозарството, но за съжаление създаването на нови масиви изисква големи средства. Необходимо е инвестиране от заводите винопроизводители, както и от ДФ“Земеделие” за възобновяване на този традиционен за региона отрасъл.
Десертните сортове лозя заемат по-малко площ – 3 798 дка.
                  Друга основна култура за областта е прасковата. Община Сливен е основен производител на праскови в страната. Не напразно в изминалите години бившият Сливенски окръг бе наричан “Долината на прасковите” в национален план.
                  През 1991г. площите са били 27 364 дка, през настоящата 1999г се обработват 12 565 дка, т.е. площите са намалели с 54%, това показва, че региона от основен производител се е изравнил с Бургаска област по площ на културата.
                  Друг проблем е това, че насажденията са с неблагоприятна възрастова структура повече от половината са над 15 год.
                  Проблем при прасковите през периода са главно:
         §процесите на земеразделяне, неколкократна смяна на собствеността;
         §неспазване агротехническите мероприятия;
         §липса на сигурен пазар през периода 1991 – 98г;
         §амортизация на насажденията.
                  В Сливенска област през настоящата година се отглеждат 2 709 дка череши и ябълки – 2 647 дка.
                  Животновъдство
                  През последните години животновъдството на Сливенска област претърпя драстични промени – 89,8% от говедата; 98,9% от овцете; 60,1% от свинете; 100% от птиците се отглеждат в частните стопанства, а 10,2% от говедата, 1,1% от овцете и 39.9% от свинете – в обществени и държавни стопанства, което показва, че продукцията задоволява основно нуждите на домакинствата и малка част от нея е ориентирана към стоково производство (таблица 17).
                  След 1996г – годината на зърнена криза и недостиг на фураж, висока инфлация, висок лихвен процент, обезценяване на лева, се забелязва известно стабилизиране в отрасъла.
                  Говедовъдство
                  Броя на говедата през 1997г. се е увеличил с 7,7% спрямо 1996г, в т.ч. на кравите – с 7,1%, през 1998г спрямо 997г съответно, при говедата увеличението е с 14% /при средно за страната – 9,2%/ и при кравите – с 22,5% /при средно за страната – 9%/.
                  Основната част от поголовието е от породите Черношарено, Българско кафяво, Кафяво американско говедо и техните кръстоски. По-крупните производители, отглеждащи говеда са:
         §ЗК “Еко Асорти Г5 М” с.Мечкарево(общ.Сливен)                   - 210 бр.
         §СД “Малев – Филипов” с.Самуилово(общ.Сливен)                - 256 бр.
         §“Семена синхрон” ООД с.Коньово(общ.Нова Загора)                        -   70 бр.
         §Минчо Димитрв с.Кортен(общ.Нова Загора)                           - 115 бр.
         §ЗК “Златен клас” с.Любенова махала(общ.Нова Загора)         - 146 бр.
         §К “Д. Бъчваров” гр.Шивачево(общ.Твърдица)                         - 320 бр.
                  Средната млечност в региона следва път на повишение през последните три години. През 1996г е била 2 782л. От крава, през 1997г – 29 945л., а през 1998г. – 3 012л. /при средно за страната – 3 148л./. Този ръст е следствие подобряване храненето на животните, целенасочена селекционно – племенна дейност, осъществявана от специалистите на ОССРЖ гр.Сливен с контролирането на все повече продуктивни животни. Увеличаването на броя на кравите и средната продуктивност обуславя повишеното производство на краве мляко. През 1997г. то е нараснало спрямо 1996г. с 6,3%, а през 1998г. спрямо 1997г – с 21,3%.
                  В следствие ускореното възстановяване на собствеността върху земеделските земи, либерализация на цените и търговията със селскостопански продукти, субсидиране на част от разходите за фураж и кредитирането на животновъдството чрез ДФ“Земеделие” въпреки намалените изкупни цени в момента. През 1999г. броя на говедата няма да се промени значително.
                  Козевъдство
                  Голям ръст се забелязва през 1997г спрямо 1996г. на козите всичко – с 16,7%, в т.ч. на козите майки – 11,3%. Този вид животни имат сравнително по-малки разходи за производство на единица продукция, бърза смяна на поколенията и висока плодвитост, което обуславя бързото възпроизводство на стадата. През 1998г. броят им е нараснал с 2,9% общо, а при козите майки – с 6,6%.
                  Производството на козе мляко се повишава през 1998г. спрямо 1997г. – 7,2%, а средната млечност от 41л. През 1997г. става 43л. През 1998г.
                  Свиневъдство
                  Свинете майки през 1997г. са се увеличили спрямо предходната с 24,6%, а през 1998г. – едва с 1,8%. През тази година в следствие на ниските изкупни цени и нелоялен внос на свинско месо, за месопреработвателните предприятия не се очаква увеличение на свинете. Тенденцията в отрасъла е към запазване на основните стада.
По–крупните производители на свинско месо в региона са:
        § “Свиком” ООД гр.Сливен                                              -           28 000 бр.
         §ЗК”Еко Асорти” с.Мечкарево”(общ.Сливен)    -             1 500 бр.
         §Георги Динев с.Караново(общ.Нова Загора)   -                800 бр.
         §Юлиян Йорданов гр.Нова Загора                                  -                500 бр.
         §ЕТ “Тамуз” гр.Нова Загора                                              -                450 бр.
                  Птицевъдство
                  Птиците в областта се отглеждат 100% в частните дворове на стопаните. Въпреки свръхпроизводството в световен мащаб, липсата на външни пазари за стоковата им продукция, внос на евтини птичи разфасовки отвън – увеличението на броя на птиците през последните години е сравнително добро. Увеличението на птиците всичко през 1997г. спрямо 1996г. е 7,7%, а през 1998г. спрямо 1997г. – съответно 10%. Кокошките носачки имат 53% дял от общия брой на птиците. Техният ръст е съответно през 1997г. спрямо 1996г. – 13,4%, а през 1998г. спрямо 1997г. – 6.9%. Птиците имат кратък срок за възпроизводство и угояване, което ведно с наличието на евтин фураж обуславя запазването на бройките и следващо увеличение.
                  По-крупните производители на птиче месо и яйца в региона са:
         §с.Жельо Войвода(община Сливен)       -           4 000 бр.
         §с. Ст.Войвода(община Нова Загора)     -           1 000 бр.
         §с.Ст.Войвода(община Нова Загора)      -           1 000 бр.
         §с. Коньово(община Нова Загора)                       -           1 000 бр.
                  Овцевъдство
                  Въпреки създадените в региона традиции и благоприятни природни условия за развитие на овцевъдството, факта, че занимаващите се с овцевъдство са производители на фураж се наблюдава спад в броя на овцете. През 1997г. спрямо 1996г. има минимално увеличение на овцете – майки – 2.5%, а през 1998г. намаление с 1.6%. Тенденция към рязко увеличение на бройките в близките 1-2 години не се очаква, поради все още примитивния начин на отглеждане при по-голямата част от стопаните, ниския % агнета, оставени за ремонт на стадата /под 10%/, ниски изкупни цени на продукцията от овцете – далеч под необходимите средства за издръжка на производството, несигурен външен и вътрешен пазар, свито вътрешно потребление. Всички тези причини правят отрасъла нерентабилен.
                  В региона има напълно неизползван поземлен фонд от естествени ливади, пасище и мери, което е предпоставка за развитие на овцевъдството, особено в планинските и полупланински райони на общините Котел, Твърдица и Сливен. Отпускането на преференциални кредити чрез ДФ “Земеделие” за създаване на ферми от минимум 50 бр. овце за производство на екологично чисти продукти, така търсени и имащи добър пазар в много европейски страни; закупуването и подпомагането за отглеждане на елитни мъжки разплодници за провеждане на селекционно – племенна работа за подобряване генетичния фонд на стадата е наложително за възстановяване на овце – фирмите от хранително – вкусовата, вълнено – текстилната, кожарската и кожухарската промишленост, които изкупуват и преработват суровините.
                  По-крупните производители на овцевъдна продукция в региона са:
         §Иван Гунев с.Злати Войвода(община Сливен)                        -           400 бр.
         §ЕТ “Дирьок” община Сливен                                         -           500 бр.
         §Жельо Радев с.Загорци(община Нова Загора)              -           500 бр.
         §К “Д. Бъчваров” гр.Шивачево(община Твърдица)       -           500 бр.
                  За превръщането на животновъдството в рентабилен и приоритетен отрасъл в региона е необходимо:
         §създаване на борса за вълна в община Сливен;
         §възстановяване на собствеността на земята в най-кратки срокове;
         §производство на евтини и висококачествени фуражи за балансирано хранене на животните;
         §увеличаване броя на животните;
         §създаването на ферми с по-голям брой животни, с цел подобряване технологията на отглеждане, контролиране на производството от страна на ветеринарно – медицинските органи и специалистите от Селекционния център за производство на висококачествени продукти за трайно излизане на международните пазари;
         §максимално използване на природо-климатичните условия на региона за развитие на овцевъдството и свиневъдството в планинските и полупланински масиви за производство на “екологично чисти продукти”, пласиращи се на най-претенциозните световни пазари;
         §финансово подпомагане от страна на държавата чрез ДФ “Земеделие” с краткосрочни и дългосрочни кредити при най-благоприятен кредитен режим за производителите;
         §привличане на чужди инвестиции от международни финансови институции, фондации и отделни държави с държавни гаранции за създаване на ферми за производство на определен вид продукция.
                  Без помощта на държавата животновъдството ни трудно ще излезе от кризата, в която се намира в момента.
                  6.4. Възможности за развитието на земеделието и животновъдството
                  За преодоляване на негативните процеси и за стимулиране на позитивите по отношение на аграрното развитие, е необходимо да бъдат използвани най-рационално възможностите, които предоставя територията на областта като цяло за развитието на земеделието и животновъдството. За целта е необходимо да бъдат изследване и оценени състоянието и перспективността на цяла поредица устойчиви фактори от ендогенен характер.
                  Като основен, важен фактор за развитие на аграрния сектор се явяват поземлените ресурси, които са предпоставка и условие за развитие на селското стопанство.
                  Възможностите за развитие на земеделието и животновъдството трябва да се съобразяват и с биогенните ресурси, характеризиращи нивото на средните добиви от културите, отглеждани по територията на Сливенска област. Те са функция на комплекс от природни и икономически фактори: почвено плодородие, сортов състав, агротехника и др. Средните добиви от основните икономически култури ( зърнени, технически и др.) варират в широк диапазон по абсолютни величини. Възможно е обаче да се очертаят няколко ясно разграничени части от територията на областта за някои основни култури:
         §зърнено-хлебни и зърнено-фуражни – много добри възможности за производство имат общините Сливен и Нова Загора. Средните добиви са 646 кг/дка за царевица, (над средното за страната), ечемик – 305 кг/дка (над средното за страната) и пшеница – 340 кг/дка (около средното за страната);
         §слънчогледопроизводство – много добри възможности за биогенните ресурси в община Сливен и община Нова Загора. Добивът е около 110 кг/дка – около средното за страната;
         §зеленчукопроизводство – биогенните ресурси са тясно свързани с възможности за прилагане на напоителен режим. С най-големи възможности са община Сливен и община Нова Загора;
         §овощарство – с много добри биогенни ресурси са община Сливен и община Нова Загора. Стратегическо направление в овощарството за Сливенска област е отглеждането на праскови и череши ( добив праскови 800т/дка, за череши данни няма);
        §Лозарство – изключително благоприятни са условията за изява на биогенния ресурс на територията на областта, и то в посока отглеждане на червени винени сортове (каберне и др.);
         §тютюнопроизводство – характерно за община Котел.
Възможностите за развитие на животновъдството на територията на Сливенска област засягат:
         §овцевъдство – много добри условия за развитие и в двете направления (за мляко и за вълна ), както и утвърдена традиция за големи групи население в община Сливен, община Твърдица, община Котел;
         §говедовъдство – много добри условия, особено в полупланинските и планински райони, едни от най-чистите в екологично отношение на територията на страната;
         §свиневъдство – много добри възможности за цялата област, като доминират община Сливен и община Нова Загора;
         §птицевъдство – много добри възможности за цялата област.
Възможностите за развитие на земеделието и животновъдството трябва да се съобразяват и с естествено оформилите се производителни райони в областта:
         §среден (яката около Сливен, Твърдица, Шивачево, южната част на Котелска община) – с отлични условия за овощарство и лозарство;
         §северен район (община Сливен, община Котел) – изключително добри условия за развитие на овцевъдството, което е и традиционен поминък на населението, свързан и с преработващата текстилна индустрия, с над 160 годишна традиция;
         §южен район (община Сливен, община Нова Загора) – с изявена специализация в зърнопроизводството, зеленчукопроизводството и животновъдството.
                  С важно значение за аграрното развитие са водните ресурси, използвани за напояване. Както е известно, поради лошото техническо състояние, както и високите такси за напояване са налице сериозни проблеми за реално включване на интензивния фактор – водата в аграрното производство.
                  Транспортните условия, хранително-вкусовите предприятия, научното обслужване и бази са основните ендогенни фактори, предоставящи възможности за развитие на земеделието и животновъдството на територията на Сливенска област.
                  В тази връзка, при наличието и на други благоприятни условия, транспортният фактор може да се окаже като един от важните устойчиви фактори, мотивиращи аграрни дейности, както и за активизирането на аграрното развитие. Основният ефект в това отношение може да се очаква при усъвършенствуването на връзките производство – преработвателно – пазарни центрове (борси).
                  Изхождайки от досегашната политика у нас и чужбина, връзката селско стопанство – транспортен фактор е най-интензивна и икономически ефективна в райони с интензивен аграрен характер – със сравнително по-мащабно зеленчукопроизводство, овощарство, животновъдни ферми, фуражни заводи, зърнени бази и др.
В Сливенска област се очертават:
         §аграрни центрове с регионални и национални функции – община Сливен, община Нова Загора;
        §аграрни центрове с възможност за засилване на икономическото си влияние в локален план – община Твърдица, община Котел
                  6.5. Научно обслужване на аграрния сектор
                  Научното обслужване на селското стопанство в областта се осъществява от следните специализирани звена:
         §Център по селекция и репродукция – Сливен – селекция, контрол и поддържане върху продуктивните качества на селскостопанските животни. Покрива територията на цялата област. Дейността му заема важно място в осъществяване на областните приоритети в развитието на животновъдството.
         §На територията на областта функционира и служба “Растителна защита”, която е поделение на РИОСВ гр.Стара Загора.
Изводи:
                  На базата на гореизложените данни следва, че в Сливенска област трябва главно да бъдат увеличени площите от традиционно отглежданите култури, а именно – лозя – винени и праскови. Със построяването на зеленчуковата борса се създават условия за разширяване и на зеленчукопроизводството и по-пълната реализация на продукцията. С помощта на “Вини”АД, община Сливен и новоизграждащата се винарска изба “Домейн Бойар”АД в община Сливен да се създадат нови лозови насаждения.
       Необходима е нова териториална организация по инфраструктурата в земеделието. Досега съществуващата производствена структура следва да бъде усъвършенствана и развита в посока към изграждане на агро и зоо станции, нова система от земеделски борси – в посока към осигуряване реализацията на продукцията. По този начин се създават предпоставки за развитие на модерно земеделие.
       Необходимо е да се създадат оптимални условия за усвояване на потенциала на земеделските земи
         §Разработване на ограничители за максимално опазване на земеделските земи по предназначение;
         §Преоценка на застроителните планове на селата с оглед удовлетворяване на земеделските стопани;
         §Подобряване на инфраструктурата и обществения транспорт с цел подобряване условията на живот в земеделските райони.
       Оформят се два модула в териториалната организация на селското стопанство в областта:
         §Община .Нова Загора – с преобладаващо зърнопроизводство, зеленчукопроизводство, технически култури и животновъдство;
        § Община Сливен – с гравитиращи към нея община Котел и община Твърдица – с преобладаващо лозарство, овощарство, животновъдство.
                  7.Състояние и тенденции в развитието на горското стопанство на територията на Сливенска област
                  7.1. Състояние и структура на горското стопанство
                  Площта на горите на територията на Сливенска област е 142 120 ха, при средна лесистост 44.9%. Сред горите преобладават естествените насаждения. Общият дървесен запас по данни от лесоустройствените проекти е 18 619 870 м³, като основно преобладават бука, зимния дъб, цера и др. Общата залесена площ възлиза на 132 040 ха(93% от горския фонд), от които 80% са широколистните, а останалите иглолистни. В момента отрасълът е в процес на преструкториране, като в този процес се разделят функциите на държавна администрация от чисто стопанските функции.Функциите на държавна администрация в сферата на горите на територията на областта се поемат от 7 на брой държавни лесничейства(ДЛ): ДЛ Сливен, ДЛ Стара река – община Сливен; ДЛ Нова Загора – община Нова Загора; ДЛ Твърдица – община Твърдица; ДЛ Котел, ДЛ Тича, община Котел; ДЛ Кипилово – община Котел. Техен висшестоящ орган е Регионалното управление по горите – Сливен, което осъществява управлението на държавния горски фонд и контрола върху земите и горите от горския фонд. Регионалното управление по горите(РУГ) осъществява организацията, координацията и контрола на дейностите по: възпроизводство на горите, ползванията от горите и земите в горския фонд, опазването на земите и горите в горския фонд, проектиране и строителство в горския фонд. Междувременно от стопанските звена на бившите Горски стопанства се обособиха еднолични акционерни дружества с основен предмет на дейност дърводобив – ЕАД ”Чумерна”, ЕАД “Зеленич”, ЕАД “Сайганица”. Едноличните дружества действат на територията на едно или няколко Държавни лесничейства, като сключват договори с лесничействата за изпълнение на дейностите по дърводобив, залесяване, отглеждане на култури, производство на посадъчен материал и др.
                  7.2. Залесяване и стопанисване на горите
                  По разчет РУГ Сливен ежегодно трябва да залесява 288.8 ха площ. За целта се произвеждат 4-5 млн. фиданки в 19 разсадника, като 60% от тях са широколистни. Основни дървесни видове, с които се залесява са бук, зимен дъб, благун, цер, акация, липа и черен бор, бял бор и смърч от иглолистните.
                  Годишно се комплектоват(предвиждат) за сеч 201 000 м³ дървесина за ползване, като делът на добитата маса от отгледни сечи е 82 000 м³. Добитата дървесина е 100% от комплектованата. Предвидените сечи ще се водят на площ от 5795.0 ха, като отгледните ще обхванат площ от 3593.1 ха. Ще бъдат изведени и предвидените санитарни сечи.
                  7.3. Ловно и рибно стопанство
                  Ловното и рибното стопанство е добре развито на територията на Сливенска област. Този потенциал може да бъде използван за развитието на туризма в областта(въпросът е анализиран в т. 12).
                  7.4. Тенденции в развитието на горското стопанство
                  Дървесният запас в горите от Сливенска област нараства слабо, но за сметка на това се концентрира в по-младите насаждения. През последните десет години бяха забранени голите сечи в страната, включително и в РУГ-Сливен. Преобладават отгледните сечи, а от главните сечи – краткосрочната постепенна сеч. Във връзка със спирането на голите сечи намаляха и площите, които се залесяват ежегодно. Разчита се все повече на естествено възобновяване на насъжденията. От добитата дървесина все по-голям дял има технологичната и дървата за огрев, намалява дела на едрата строителна дървесина – трупите за фурнир, шпертплат и за бичене. През последното десетилетие, във връзка с развитието на частния бизнес, се увеличи значително броят на дървопреработвателните цехове, използващи предимно едра строителна дървесина.
                  През последните две години се активизира събирането на билки и гъби, които представляват интерес както за вътрешни, така и за външни потребители. Този вид бизнес има добро бъдеще, като се има пред вид голямото количество от билки и гъби през пролетния, летния и есенния сезон. Подходящите природни условия(климат и релеф) гарантират достатъчно суровина през по-голямата част от годината.
Изводи:
    Ловното и рибното стопанство със своите бази и дългогодишни традиции на територията на областта може да окаже силно влияние върху развитието на туризма.
       Проблем е недостига на едра строителна дървесина за фирмите от дървообработващата промишленост
       Нараства дела на технологичната дървесина – потенциал за развитие на целулозната промишленост
       Наличие на големи количества билки и гъби – потенциал за развитие на билкарството и гъбарството като алтернативен поминък в планинските и полупланинските райони на областта(община Котел), необходимост от създаване на борса за изкупуване на билки, гъби и диворастящи плодове на територията на община Котел.
                  8. Райони за целенасочено въздействие
                  На територията на Сливенска област районите със специфични проблеми и приоритети, определени с постановление на Министерски съвет, са:
-         община Котел – изостанал селски район;
-         община Твърдица – район в индустриален упадък.
                  8.1. Община Котел – изостанал селски район
                  Община Котел е разположена в североизточната част на Сливенска област. Тя има общи граници с община Сливен/Сливенска област/, Бургаска област, Шуменска област, Търговищка област и Великотърновска област.
Община Котел е с преобладаващ селски начин на живот и специализация в развитието на селското стопанство, които се характеризират с ниска степен на развитие на икономическата база, поддържащата я техническа инфраструктура и квалификация на работната сила и свързаните с това остри социални последици, като високо равнище на безработица, ниски доходи на населението и обезлюдяване/справка раздел 3 – Анализ и оценка на демографското развитие, заетостта и безработицата на Сливенска област/.
                  В Плана за регионално развитие на Сливенска област са заложени мерки, в синхрон със Стратегията за развитие на община Котел, които имат за цел да подобрят икономическия климат в района, възстановяване и подобряване на техническата инфраструктурата и намаляване на безработицата. Конкретните проекти са изложени в част “Стратегия” на плана и са в сферата на селското стопанство:
                  -         възстановяване на традиционни производства, свързани с отглеждането на трайни насаждения – хмел, малини, лозя;
                  -         създаване на алтернативен поминък у населението чрез използване на местни природни ресурси, като билки, гъби и диворастящи плодове – предвидено е изграждане на борса за изкупуването им, както от община Котел, така и от съседни общини и области.
                  Предвидените мерки за въздействие на Котелския район са адекватни на обявените политики в Закона за регионално развитие и тяхната реализация съответства на плановия период.
                  8.2. Община Твърдица – район в индустриален упадък
Община Твърдица се намира в западната част на Сливенска област. На изток и юг тя граничи с община Сливен и община Нова Загора /Сливенска област/, на север с Търновска област и на запад със Старозагорска област.
                  Община Твърдица разполага с наличие от полезни изкопаеми /рудни и нерудни/ като най-значими са залежите от черни и каменни въглища. До 1992г  това определяше развитието на въгледобива и уранодобива като структуроопределящи отрасли за община Твърдица. Остарелите производствени мощности и липсата на пазари доведоха до срив, като последва ликвидация на уранодобива и преструктуриране на въгледобива.
                  Характерният за Община Твърдица индустриален упадък, изразен в остарелите и неефективно използвани мощности, липсата на балансирана политика за развитие на икономиката, както и привличане на свежи инвестиции за развитието на промишлеността, води до свиване на производството и повишаване нивото на безработицата, понижаване доходите на населението и влошени демографски показатели.
                  В Плана за регионално развитие на Сливенска област са заложени проекти, чиято реализация ще доведе до съживяване състоянието на икономиката в общината, до подобряване екологичното равновесие, използване ресурсите от селското стопанство за хранителновкусовата промишленост. Очакваният ефект от проектите в стратегията са в следните направления :
-         обновяване на машини и технологии в мебелната промишленост
-         изграждане на цех за брикетиране на отпадъчна и дребна дървесина /биомаса/
-         преработка на дребна дървесина в заготовки, изполлзвани в мебелната индустрия.
-         Изграждане на цехове за преработка на селскостопанска продукция за хранителновкусовата промишленост : млекопреработвателен цех, кланница и месопреработвателен цех
-         Внедряване на нови технологии и съоръжения за охлаждане и сушене на горски плодове и билки
-         Провеждане на мероприятия по възстановяване екологичното равновесие в община Твърдица.
                  Предвидените мерки в стратегията за развитието на община Твърдица са в съответствие с предвидените политики в ЗРР.
                  9. Територии от Сливенска област, изискващи интегрирано управление със съседни области по проблемите на устройството и териториалното развитие
                  Сливенска област не се разглежда като, затворена автономна тереториална единица в националното пространство . Нейното социално икономическо развитие е свързано с поддържане на комплекс от разнообразни връзки със съседните области. Общия интерес на съседните на Сливенска област области- са Бургаска, Ямболска, Старозагорска, Великотърновска, Шуменска, Търговищка области  от управлението на тези процеси е свързан с поемането на определени ангажименти от регионалните тереториални общности /Съгласно районирането на Република България Област Сливен попада в югоизточния планов район заедно с Бургаска и Ямболска области/.
Въпросът за интегрираното управление на теретории от областа, които имат отношение към развитието на съседни области в контекста на плановия район е от голямо значение и за изработване на Националния план за регионално развитие. В настоящето аналитико-прогнозно проучване сложните проблеми и взаимоотношения със съседните области само се маркират. Възможните направления в които се налага интегриране на действията за регулиране на протичащите тереториални процеси в зони, граничещи със съседни общини са в сферата на:
         §използване на природни и културноикономически ресурси;
         §опазване на природната среда;
         §транспортна инфраструктура.
                  Първото направление засяга експлоатацията на минерални богатства на територията на областа както и на рекроционните й ресурси. Пример за ингериране управленски действия за съвместно ползване на природни и културноисторически ресурси между Сливенска и Ямболска и Бургаска област е развитието на маршрутния, познавателен, планински и балнеолечебен туризъм като алтернатива и акцент на морския туризъм.                   Разработването на регионална схема за развитието на туризма ще има отношение към бъдещите областни стратегии.
                  Второто направление, което се утвърждава все по-силно в контекста на търсене на устойчиво развитие и ще изисква съвместните усилия на съседните области е в сферата на екологията. Опазването на околната среда е проблем не само с локално и регионално значение. В повечето случаи то е свързан с провеждане на държавна политика. Това се обеснява с факта, че за замърсителите на околната среда административните граници не са пречка. Хората трябва да работят, за да се достигне такъв начин на живот, при който да не се превишава способността на естествената природа да усвоява последствията от човешките действия и да възстановява това, което хората са взели от нея.
                  Сериозен екологичен проблем е наличието на високи подпочвени води в района на гр.Кермен, община Сливен, които причиняват бетствено наводняване на жилищни и земеделски територии. Това налага провеждане на мероприятия по отводняване на землището на гр.Кермен.
                  Въпреки посочените проблеми Сливенска област е екологично чист район в национален и европейски мащаб.
                  Проблемите на околната среда, въпреки че са общи за повечето общности, са лесни за разпознаване като местни проблеми. Всеки град трябва да се справя със съхраняването на собствените си отпадъци. Тук вече изборът ще варира в зависимост от спесифичните местни условия.
                  Поради географската близост на три големи общини като Сливен, Ямбол и Нова Загора като пример за интегрирано решаване на териториални проблеми е разработване на проект за преработване на твърдите битови отпадъци, целящ построяване на завод за твърди битови отпадъци, обслужващ трите общини като мястото му се търси в триъгълника Сливен-Ямбол-Нова Загора.
                  Проектът представлява взаимен интерес за двете области - Ямболска и Сливенска. Той ще обхване идентифициране на проблема, източниците и количеството на отпъдъците, както и приоритетите за действие в посока към премахване и намаляване на отпъдъците, рециклиране компостиране и намаляване на обема на отпъдъците.
                  Отпадните води на гр.Котел са замърсител на водите на река Луда Камчия, която захранва яз.Камчия – основен питеен водоизточник на Варненска и Бургаска област. Изграждането на причиствателна станция за отпадни води гр.Котел е наложително, тъй като ще се реши екологичния проблем не само на реката в частта й в Сливенска област, но ще се подобрят параметрите на питейната вода на Бургаска и Варненска област.
                  Третото направление е в областта на пътната мрежа. Интересите на Сливенска област са насочени основно към отваряне към съседни области чрез следните маршрути:
- Нова Загора – Кермен – Бозаджии – Безмер – Ямбол – Бургас(порт Бургас, Южно черноморие), като целта е да се активизират икономическите и туристически връзки на територията на целия Югоизточен планов район.
- транспортен възел “Петолъчката”(община Сливен) – Котел(община Котел) – Омуртаг(област Търговище), целта е вместване в маршрут Дунав мост – КПП Лесово.
                  Подробното разглеждане на всички въпроси свързани с необходимостта и същността на интегрираното управление на територии от съседни на Сливенска области, както и в рамките на Югоизточния планов район ще осъществи, в съответствие със Закона за регионално развитие, след изработване на обща за плановия район стратегия.
Извод :
                  Сътрудничеството между съседни области и общини е разумен път за бъдещо развитие и решаване на проблеми. Ресурсите могат да бъдат поделени и действията да бъдат с повишена ефективност. По някога това може да се укаже единствена възможност за действие на малките общини.
                  10. Състояние и възможности за усъвършенстване на техническата инфраструктура. Комуникациите като фактор за развитие
                  В Сливенска област са развити следните видове траспорт: автомобилен, железопътен, въздушен.
                  Автомобилният и ж.п. транспорта са застъпени на цялата територия на областта.
                  Транспортът е с голямо значение за развитието на всички отрасли на народното стопанство. Със своя всеобхващащ характер той има специфично предназчение да отговаря на динамиката в развитието на основните районообразуващи фактори:промишленост, селско стопанство, строителство, и т.н.,както и на произтичащите от тяхното териториално разположение ежедневни миграционни процеси. Специфичният характер на транспортната дейност се обуславя от местоположението на областта, която е в съседство до Бургаска област и през която минава пътя за морето, а също така свързва югоизточна със североизточна България. Това предопределя задачите на транспортната дейност, както по направления, така и по интензивност.
                  10.1.Състояние на основната пътна мрежа в Сливенска област
                  Националната пътна мрежа е същинската инфрастуктура на автомобилния транспорт. Към 1999г. пътищата в Сливенска област, включени в Републиканската пътна мрежа са 1 226 км., от които I, II и III клас 479 км(39%). Дължината на IV-класната пътна мрежа е 747км(61%).
                  Гъстотата на пътната мрежа на територията на Сливенска област е 34.73, което е малко над средното за страната – 33.60. Това е добра предпоставка за развитието на икономиката в областта.
                  Състоянието на пътната мрежа в Сливенска област, което е задоволително се оценява и анализира по отношение на ориентацията на отделните пътища в посока “изток-запад” и “север–юг”.
                  В посока “изток-запад” основните пътища включват участъци от:
         §път I-6 Бургас-Айтос-Сливен-София, който е с изявена промишлено-транспортна функция, но същевременно има и туристическо значение, като връзка на страната с Черноморието. Този път е двулентов и в определени участъци е особенно натоварен;
         §път II-53 Елена-Сливен-Ямбол-Лесово;
         §път II-48 Омуртаг-Котел-Петолъчката;
         §път II-55 Гурково-Нова Загора-Свиленград.
                  В разлгежданата територия са се оформили ясно изразени транспортни възли, чрез които се осъществяват връзки, както в границите на областта,така и със съседните области. Най-важни от тях са:
         §Областен център Сливен, от който радиално във всички посоки излизат пътища I,II,III клас(посока София, Бургас, Стара Загора);
         §Нова Загора – пресичат се пътни връзки, ориентирани в 7 посоки;
         §Петолъчката, където се пресичат път I-6, I-7 и III-793;
         §Сливен-Ямбол;
         §IV клас пътна мрежа с надобщинско значение: Сливен – Нова Загора(IV-55509); Сливен – Котел(IV-48814 и IV-48034); Нова Загора – Твърдица(IV-53425 и IV-66016)
                  10.2. Ж.П. мрежа – състояние и развитие
                  Ж.П. линии преминаващи през Сливенска област:
         §София-Карлово-Сливен-Бургас – магистрална линия №3;
         §София-Пловдив-Стара Загора- Кермен-Ямбол-Бургас – магистрална линия №8.
                  Железопътните линии No 8 и No 3 в направление “запад-изток”, освен изявена промишлено-транспортна функция имат и туристическо значение.
                  Железопътната мрежа в Сливенска област може да се характеризира със следните показатели:
        § Дължина на ж.п.- мрежата/км./ -           160.0;
         §Главни ж.п. линии/км./              -           120.0;
         §Ж.П.клонове                                            -             40.0;
         §Гъстота на ж.п.-мрежата                        -             43.2.
                  В обхвата на разглежданата територия има общо 14 гари, в това число 5 от тях са с товаро-разтоварна дейност.
                  Съществуващата Ж.П.- мрежа напълно задоволява нуждите на Сливенска област.
                  10.3. Въздушен транспорт
                  Въдушният транспорт е представен от летище Бършен край гр.Сливен, с възможности  да се използва за нуждите на гражданската иселскостопанската авиация.
                  10.4. Питейно водоснабдяване и канализация
                  Проблемите свързани с питейното водоснабдяване и канализация в Сливенска област, чиито решаване не е по силите на общините са следните:
         §поради използване на питейна вода в гр.Сливен от открит водоизточник е необходима биологична обработка на водата, което налага изграждане на пречиствателна станция за питейни води. Тъй като инвестицията не е по силите на община Сливен проблемът се явява като надобщински;
         §Замърсяването на река Луда Камчия от отпадните води на гр.Котел оказва влияние върху качеството на питейната вода за област Варна и област Бургас, което показва, че проблемът е с надобластно значение. Това налага необходимостта от изграждане на пречиствателна станция за отпадни води в гр.Котел, община Котел.
                  10.5. Енергоснабдителна система
                  Сливенска област е предимно консуматор на електрическа енергия.
                  На територията на Сливенска област има осем действащи подстанции. По общини те са разпределени, както следва:
         §община Сливен – пет подстанции;
        § община Нова Загора – една подстанция;
         §община Твърдица – една подстанция;
        § община Котел – една подстанция.
                  Преносът на ел.енергия се осъществява на въздушни електропроводи 220 KV-135 км и ел.проводи 110 KV-229 км.
                  Основните ел.проводи, които пренасят ел.енергия с напрежение 110 KV са в добро състояние, с изключение Котел-Сливен.
                  Всички населените места, които са без електрическо захранване са от община Котел. Това са махалите: Птичаре, Козин дол, Масарлии, Кожух, Било. За решаване на проблема е необходимо да се изградят водноелектрически централи до 500 kW, както и да се използват въздушните течения за построяване на малки вятърни централи.
                  Оценката за състоянието на електропроводната мрежа на територията на областта се определя като добра.
                  10.6. Далекосъобщителна система
                  Технологичен район “Далекосъобщения”(ТРД)-Сливен е подразделение на Регионално управление на “Далекосъобщения”-Стара Загора и по обхват се простира върху общините от Сливенска област.
                  В технически възел “Далекосъобщения”(ТВД) – Сливен, Нова Загора, Котел и Твърдица са изградени възлови автоматични телефонни централи, свързани към Главната цифрова автоматична телефонна централа(АТЦ) Стара Загора, като възлова окръжна автоматизация(ВОА) – Сливен и ВОА – Нова Загора са с оптичен кабел и връзките са цифровизирани.
                  ТВД Сливен
                  На територията на общ.Сливен са изградени 21АТЦ, които обхващат чрез изградените селищни и междуселищни кабели на всички населени места и осъществяват автоматични връзки към националната и международна автоматични мрежи.
                  ТВД Нова Загора
                  Територията се обслужва от 14 АТЦ и са обхванати всички селища чрез ВОА-Нова Загора, свързана с оптичен кабел и цифрови връзки.
                  ТВД Твърдица
                  На територията на община Твърдица са изградени 6 АТЦ
                  ТВД Котел
                  В общ.Котел действат 10 АТЦ
                  В гр.Твърдица и гр.Котел са изградени възлови АТЦ(ВОА) свързана към Главна междуселищна АТЦ Стара Загора по медни кабели и радиорелейни връзки.
                  Броят на телефонните постове за Сливенска област е 68 770 бр., като на 1000 души от населението на областта се падат 299 телефонни поста, а броя на телефонните чифтове към телефонните централи е 75 800 бр. Това напълно удовлетворява настоящите потребности на четирите общини в областта.
                  Основен проблем е качеството на телефонните връзки. Това налага подмяна на аналоговата телекомуникационна мрежа с цифрова на територията на община Сливен за връзка с националаната телекомуникационна мрежа.
                  11. Социална инфраструктура. Виждания за преодоляване на проблемите в териториалното й развитие
                  Социалната инфраструктура включва: образование, здравеопазване и култура. Измененията в социално-икономическата сфера през последните десет години в нашата страна оказаха силно влияние върху състоянието на образованието, здравеопазването и културата. Това доведе до необходимост от реформа в социалната сфера, която да отговаря на новите условия и потребности.
                  11.1. Образование
                  В сферата на образованието, обектите на социалната инфраструктура, които са с национално, респсктивно с областно значение, са висшите и полувисшите учебни заведения. На територията на областта – в гр.Сливен функционират един филиал на висше учебно заведение(ТУ-гр.София) и две полувисши учебни заведения. Тези образователни обекти са с областно значение. С надобщинско значение са обектите за професионално образование, включващи техникуми, средни професионални училища и професионално-технически училища. На територията на областта през учебната 1998/1999 година са функционирали 10 техникума с 4 959 ученика, 4 средно-професионално-технически училища с 312 ученика, 3 гимназии(езикова, хуманитарна и природо-математическа) с 1626 ученика, 10 средни основни училища с 8 839 ученика. Всички обекти на образованието са съсредоточени в четирите общини на Сливенска област(таблици 18, 19, 20, 21).
                  11.2. Здравеопазване
                  В сферата на здравеопазването социалната инфраструктура, която е с подчертани надобщински функции, включва болничните заведения. На територията на Сливенска област са разкрити 121 видове здравни заведения с капацитет на болничните легла 1140 бр., които се степенуват по следния начин:
         §здравни заведения на областно ниво - ОРБ-Сливен с две поликлиники(обслужва територията на цялата област), Военна болница-Сливен(обслужва Сливенска, Ямболска, Бургаска и Старозагорска област), Държавна белодробна болница-Сливен(обслужва Сливенска и Ямболска област), кожно-венерологичен диспансер-Сливен, център за профилактика и лечение на алкохолизъм и наркомании-Сливен, ХЕИ-Сливен, Център за спешна медицинска помощ-Сливен и Районен център по здравеопазването-Сливен.
         §здравни заведения на общинско ниво - общинска болница-Нова Загора с една поликлиника и общинска болница-Котел с една поликлиника;
         §здравни заведения на местно ниво – селска поликлиника-гр.Твърдица, селски лечебно-профилактични заведения: в община Сливен 39 броя; в община Нова Загора 30 броя; в община Твърдица 8 броя; в община Котел 16 броя.
                  В здравеопазването на Сливенска област работят 2 775 кадри. От тях: лекари – 425, ср.мед.кадри – 1409, др. персонал – 833, стоматолози – 101.
                  11.3. Култура
                  От обектите на културата, които са с регионално и надобщинско значение са театрите, историческите музеи, художествените галерии. В Сливенска област има 2 театъра – драматичен и куклен (гр.Сливен). Двата исторически музея и трите художествени галерии, които са с надобщинско значение, допълват социалната инфраструктура в сферата на културата.
                  11.4. Проблеми на социалната инфраструктура
                  Областната администрация има виждания за преодоляване на проблемите в организацията и локализацията на социалната инфраструктура с областно и надобщинско значение. Те са свързани с по-доброто регламентиране на правомощията, задълженията, оперирането с финансовите, кадровите и материалните ресурси, необходими за функциониране на разглежданите обекти на социалната инфраструктура между институциите, имащи отношение към нея – държавата, областната администрация, местните органи на властта.
Регламентацията на тези взаимотношения, заложена в действащите нормативни документи, не отговаря на практиката, осъществявана в новите условия.
                  12. Туризъм – ресурси, развитие, потенциали
                  12.1.Оценка на възможностите за използуване на туристическия ресурс
                  Природни среди
                  Горският фонд обхваща 40% от областта. Площта на горите е 147 080 ха. Има богато разнообразие на растителния свят. Срещат се около 20 вида широколистни дървета. От иглолистните преобладава бял бор, черен бор и смърч. На територията на ГС–Сливен има около 30 растителни вида, които спадат към категорията редки и защитени видове, вписани в Червената книга на България. Голяма част от видовете се използуват като билки.
Животинският свят в района също е много разнообразен и интересен. Срещаните видове гръбначни животни е между 123 и 160, 20 от които са представители на птичия свят и са намерили място в Червената книга на България – като редки защитени видове(например смок мишкар, черен щъркел, ястреб, кокшкар, малък орел, царски орел, скален орел и др.).
                  Природен резерват “КУТЕЛКА“, който се намира в народен парк “Сини камъни”, община Сливен е с площ 708,9 ха има международно значение за опазването на редки видове птици(брадат лешояд, египетски лешояд, ловджийски сокол, сокол скитник и др.) и екосистемата на средновлажни гори с преобладаване на мизийски бук, атака също и жиблякови формации с присъщите им фаунистични комплекси.
                  Резерватите, които са на територията на народен парк “СИНИ КАМЪНИ“, община Сливен, както и м.“КАРАНДИЛА“, община Сливен представляват интерес за туризъм и развлечения.
                  Термоминерални ресурси
                  На територията на областта има разкрити три термални находища с общ дебит 45л/сек. С по–глямо значение са Сливенски минерални бани, Новозагорски бани и Кортенски бани, където има изградени лечебни бани и почивни станции, чийто състояние е незадоволително. Температурата им варира от 20°С до 77°С. По отношение на химическия им състав преобладават чисто термални води и акратотермите, съдържащи флуор и метасилициева киселина. Водата на Сливенските минерални бани е с доказани лечебни качества при лечение на стомашно–чревни, жлъчно–чернодробни заболявания и болести на опорно–двигателния апарат и периферната нервна система.
                  Сливенски минерални бани, обслужващи населението на Сливенска, Ямболска и Бургаска област( което ги прави с надобластно значение) се нуждаят от реконструкция и модернизация на съществуващата база.
                  Антропогенни ресурси
                  Тракийските надгробни могили в Новозагорско – с.Караново, с.Дядово, с.Калояново и Ямболско, както и археологически находки от римско и византийско време на територията на гр.Сливен е наследството от древността. В “Хисарлъка“ се провеждат системни археологически разкопки от 1982 год.. В района на Котелска община се намират архитектурните резервати с.Катунище, с.Медвен и с.Жеравна със запазена архитектурна среда и характерна улична мрежа, каменни огради и задънки с големи талпени порти. Разнообразието на релефа внася специфика на всяка улица и всеки двор. Силната местна архитектурна традиция от Възраждането и етнографското богатство е събрано в музея на Сливенския бит.
                  12.2. Териториално разположение и състояние на материалната база
                  Анализ на легловата база за Сливенска област и отделно на почивни бази
                  За Сливенска община легловата база(локализирана в по-голяматаси част на територията на гр.Сливен) е следната:
                  Хотели                                                -           4бр. с 482 бр. легла
                  Почивни станции, хижи, вили        -                       767 бр. легла
                  Бунгала                                               -                       376 бр. легла
                  Балнеосанаториуми              -                       274 бр. легла
                  Общо за община Сливен                  -                   1 899 бр. легла
                  Към момента липсват данни за легловата база на останалите три общини.
                  Оценка на местоположението
                  Община Сливен и община Котел – много добра материална база, община Нова Загора и община Твърдица – ограничена материална база, с отделни обекти.
                  Проблемите, които могат да се изведат при разположението и състоянието на материалната база са свързани с:
         §нерационално ползване;
        § нерационално териториално разположение;
         §висок дял на сезонните легла;
         §недостатъчно предлагани туристически услуги;
         §ниска заетост на легловата база до 30%;
         §диспропорция между легловата база и базата за хранене
                  12.3. Комплексна оценка на общините по условия и ресурси на туризма в Сливенска област
                  Оценката на общините е във връзка със развиване на познавателен, балнеолечебен и ваканционен туризъм:
         §I група – общини с много добри условия и ресурси за туризъм – Сливен, Котел
         §II група – общини с добри условия и ресурси за туризъм – Твърдица
         §III група – с ограничени условия и ресурси за туризъм – Нова Загора. В тази група попадат населени места от община Нова Загора с чисто полски характер.
                  Вижданията на Сливенска област за развитие на туризма са конкретизирани с проекти описани в стратегията за областта.
                  12.4. Видове туризъм, възможности за развитие в област Сливен
                  Лечебен туризъм
                  Лечебен туризъм:
         §Сливенски минерални бани;
         §Новозагорски минерални бани;
         §Кортенски минерални бани
                  В основата му лежи потребност от лечение, насочен е към лечебни места от лекари специалисти. Лечебният туризъм има няколко разновидности, които се обуславят от лечебните средства, използувани за въздействие – климатолечение, балнеолечение, калолечение. Характерен е с продължителен престой – 2-3 седмици, разпределен през всички сезони на годината.
                  Настаняването се извършва с медицинско направление.
                  Сливенски минерални бани – курорт, разположен в долината на р.Тунджа, на 12км от Сливен, на 242мнадморска височина, средногодишна температура 12°С.
                  Естествените извори на находището са каптирани 1898г. Дебит на минерална вода 17л/сек. Водата се характеризира като хидро-карбонатно-сулфатно-натриево-калиева със съдържание на флуор, желязо, въглероден двуокис. Водата е хипертермална 46-49°С.
                  Химичният и бактериален анализ показват, че 20 дни водата не се променя, подходяща е за използване за домашно лечение. Две форми на лечение със Сливенската минерална вода:
         §вътрешно водолечение – язва, гастрити, колити, заболявания на черен дроб и жлъчка, задстомашна жлеза, обмяна на веществата, бъбреци, следоперативно състояние на стомаха, хронични гинекологични заболявания и анемия;
         §външно водолечение.
Слаби страни:
         §остаряла и рушаща се инфра и супраструктура;
         §запустели и неподдържани паркови площи и съоръжения;
         §ограничено предлагане на допълнителни услуги;
         §липса на опит за самостоятелно предлагане извън системата на социален отдих.
                  Ваканционен туризъм
                  В основата му лежи потребността от почивка, необходима за възстановяване на физическите и духовни сили. Това е туризъм за отмора.
                  Възможни са две направления:
         §планински туризъм (рекреация);
         §селски туризъм (рурален).
                  Продължителност на ваканционния туризъм 1-2 седмици. Налице е сезонност на предлагането.
Местността “Карандила”, община Сливен – лятна и зимна рекреация.
                  Типично за ваканционните престои е високата наситеност с допълнително предлагани спортни услуги.                   Използваните заведения за пребиваване и хранене обхващат:
                  Хотел “Карандила”;
                  Почивна станция “Слитекс” ЕАД;
                  Почивна станция “Декотекс – Карпед” ЕАД;
                  Почивна станция “Асеновец”;
                  Профилакториум ЗММ “Победа”
                  Почивна станция “Тони”
                  Детски лагер
                  Слаби страни:
-         застаряваща супраструктура;
-         не добре поддържана инфраструктура;
-         слабо предлагане на допълнителни услуги;
-         силно изразен характер на туристическия престой;
-         липса на достатъчно иновативност и финансов потенциал
                  Развитието на планинския(ваканционния) туризъм е заложено в конкретен проект за м.”Карандила”, община Сливен в стратегията на областта.
                 Културен туризъм
                 Свързан с увеличаване познанията – история, живот, традиции, архитектура, посещение и пътуване до непознати места. Продължителността му варира от 4-7 дни.
                  Маршрути свързани с познавателния туризъм:
         §Сливен(община Сливен) – Ичера(община Сливен) – Медвен(община Котел) – Катунище(община Котел) – Жеравна(община Котел) – Котел(община Котел) – свързан с възрожденското наследство;
         §Сливен(община Сливен) – Нова Загора(община Нова Загора) – Дядово(община Нова Загора) – Караново(община Нова Загора) – свързан с тракологията.
                  Предлагане на услуги, свързани с разглеждането на основните антропогенни забележителности на територията на Сливенска област.
                  Интерес в това отношение би могло да има в Котелска община: Котел, Жеравна, Катунище, Медвен и обиколка на тракийските могили – Новозагорска община, Дядово, Караново.
                  Налице са няколко часови до еднодневни посещения, обикновено не се реализира нощувка.
                  Необходимо е да се изготви съвместна програма с Бургаска област във връзка с интегриране на познавателния туризъм като част от програмата на морския туризъм.
                  Като общи изводи за всички посочени видове туризъм по показатели:
         §обем на предлагането;
         §качество на предлагането;
         §пазарни позиции;
         §познания за реализация на пазара;
         §квалификация на персонала;
варират между слабо и средно.
                  Основни изводи и насоки за развитие на туризма в Сливенска област
                  По отношение на комплексната оценка на общините по условия и ресурси за развитие на туризма, могат да се направят следните изводи:
         §областта разполага с условия за развитие на туризъм на международно и национално ниво, като планинския е с приоритетно значение, следван от балнео-оздравителен, автотуризъм, семинарен туризъм, агро туризъм и ловен туризъм, и обстоятелството, че Сливенска област става стопански тил на морския туризъм;
         §зависимост на туризма от външни фактори – политически и икономически реформи;
         §досегашното развитие се характеризира с концентрация и едностранчивост в стандарта на настаняване и обслужване, както и във формите на организация на пътуванията;
         §противоречие между изградената материална база и нейното качество, което затруднява адаптирането й към пазарни условия;
         §засилване на “икономизацията” на поведението на стопанските и политически субекти – доминират над краткосрочните интереси;
         §липса на дългосрочен цялостен подход към формирането и осъществяването на туристическата политика;
         §неразвитост и неадекватност на организационните структури в съответствие със създалите се нови условия;
         §ограниченост на инструментите на туристическата политика;
         §ограничена прозрачност на пазара, поради дефицит на информация;
         §липса на ясен механизъм за взаимодействие между туристическите предприятия, местна администрация, липса на стратегия за туризма;
         §рязко намаляване на възможностите на населението в туристическите пътувания, което наред с негативния социален ефект се отразява на туристическия отрасъл.
Направените изводи извеждат следните приоритети, към което трябва да бъде насочена стратегията за развитие.
                  Реалистични възможности на туристическото развитие на Сливенска област.
                  Краткосрочни възможности:
         §познавателен туризъм;
         §делови, семинарен туризъм
                  Средносрочни възможности:
         §културен туризъм;
         §ваканционен туризъм;
         §спортен туризъм
                  Дългосрочни възможности:
         §лечебен туризъм;
         §рурален туризъм
                  Краткосрочни възможности: в срок до 2 години. Необходими са малки инвестиционни разходи.
                  13. Дейности с надобластно значение
                  Мерките с надобластно значение, които влизат в програмата за реализация на Сливенска област и има осъществени контакти с други области са:
                  1.      Реконструкция на част от маршрут пътен възел “Петолъчката”(община Сливен) – Котел(община Котел) – Омуртаг(община Омуртаг, област Търговище), в частта на територията на Сливенска област – 44.5км.
                  2.      Изграждане на завод за преработка на твърди битови отпадъци в района на с.Хаджидимитрово(община Ямбол), обслужващ община Сливен, община Ямбол и община Тунджа(област Ямбол), който има надобластно значение
                  3.      Изграждане на борса за билки, гъби и диворастящи плодове в гр.Котел, община Котел(промяна предназначението на неизползваема сграда с прилежащ терен в близост до пътя “Петолъчката” – Котел – Омуртаг), която е с надобластно значение и ще създаде организация за изкупуване на суровината от планинските райони на Сливенска, Шуменска и Търговищка област.
                  4.      Възстановяване строителните работи на язовир”Братан”/ местност ”Армутлудере”/, село Братан, община Котел, област Сливен. След неговото изграждане използването му ще е възможно от община Котел/област Сливен/, община Омуртаг/област Търговище/ и община Върбица/област Шумен/,поради което става обект с надобластно значение.
                  По реализиране на първата мярка бяха осъществени контакти между Областните управители на Сливенска облaст, Ямболска област, Търговищка област, Разградска област и Силистренска област, което доведе до сключване на “Споразумение за асоцииране” с основна цел “Развитие на транспортната инфраструктура на територията на областите Сливен, Ямбол, Търговище, Разград и Силистра по направление Север-Юг с оглед подобряване на икономическите и социални връзки между тези области и осъществяване на трансгранично сътрудничество чрез развитието на алтернативен транспортен коридор на еврокоридор № 9 (Силистра-Разград-Търговище-Котел-Сливен-Ямбол-Лесово-Одрин). Всяка страна участничка в споразумението се задължи да изготви и включи в “Стратегията” си, респективно в проектните фишове, участъците по направлението на маршрута, намиращи се на територията на съответната област. Приоритет ще се даде на тези, които са намират в най-лошо състояние. Страните се обвързват да осъществяват съвместни действия по координацията и съгласуването на проектите пред съответните ведомства за осигуряване на финансиране.
                  Проектът “Изграждане на завод за преработка на твърди битови отпадъци”(отразен във втора точка) претърпя сериозно развитие, благодарение на осъществените контакти между Сливенска и Ямболска област(община Сливен, община Ямбол и община Тунджа), което се изразява в създаване на търговско дружество между община Сливен, община Ямбол и община Тунджа, определяне на строителна площадка(в село Хаджидимитрово, област Ямбол), изготвяне на ОВОС и проектиране. Финансовите средства за проектиране се осигуряват от Общински фонд”Околна среда”(на община Сливен, община Ямбол и община Тунджа), за строителство от НФООС към МОСВ. Техническо оборудване се осигурява от испанската фирма “Леблан”.
                  За проекта “Изграждане на борса за билки, гъби и диворастящи плодове в гр.Котел” има интерес от страна на “Пазар за плодове, зеленчуци и цветя” АД, община Сливен с идеята бъдещата борса да бъде неин филиал, като се ангажира с осигуряване на финансовите средства за реализация на проекта.
                  Междуобластни контакти се осъществиха и по проекта за “Възстановяване строителните работи на язовир”Братан”/ местност ”Армутлудере”/, село Братан, община Котел, област Сливен”, който е нов обект в “Стратегията” на плана за регионално развитие на Сливенска област, като целта е финансирането да се осъществи от МРРБ, а бенефициент да бъде община Котел

                14. SWOT-анализ
                Силни страни
                I. Благоприятен природен потенциал
                1. Подходящи почви за отглеждане на лозя и праскови (Сливенското поле, долината на р.Тунджа, южните склонове на Стара планина и Средна гора)
                § зърнени и зеленчукови култури - южната част на Сливенска област ( Новозагорско поле, Керменско поле);
                § гъби, билки, малини - планинската и полупланинската част на областта;
                § етерично-маслени култури ( мента, лавандула и др.)
                2. Водни ресурси
                § Богатство от естествени и изкуствени водоизточници -река Тунджа и притоците й, река Луда Камчия, язовир "Жребчево", който се използва за напояване, язовир"Асеновец"-осигурява безпроблемно водоснабдяване на гр.Сливен, множество микроязовири ( за напояване и рибовъдство);
                § минерални води - на територията на Сливенска област има минерални извори, чиито води са с доказан лечебен ефект - Сливенски минерални бани и Кортенски минерални бани
                3. Разнообразен релеф (планински и равнинен), няма промишлено замърсяване, екологично чисто селско стопанство
                II. Благоприятно транспортно-географско положение
                1. Сливенска област граничи с шест области - предпоставка за общо използване на ресурси, съчетаване на интереси за реализиране на големи надобластни проекти, решаващи общи проблеми.
                2. Напълно изградена транспортна инфраструктура.
                3. Стратегически маршрути (част от коридор N 8), път север-юг/Силистра- Омуртаг- Котел- Петолъчката-Ямбол-Лесово/
                III. Висока степен на изграденост на техническата инфраструктура в големите населени места - Електропреносна мрежа, В и К, телефонизация, изгражда се газопреносна мрежа в Сливен /промишлена зона/ и в Нова Загора
                IV. Добре оформен икономически комплекс, с изградени промишлени мощности
                1. Разнообразна отраслова структура и специализация
                2. Традиции в структуроопределящи отрасли на промишлеността - текстил, машиностроене, електортехническа, стъкларска, хранително-вкусова, винарска промишленост
                3. Стратегически инвеститори в структуроопределящи отрасли - "Домейн Бояр" (винарска промишленост), "Миролио" /Италия/-текстилна промишленост
                4. Добро разположение на промишлените мощности - промишлени центрове Сливен, Нова Загора
                V. Предпоставки за развитие на растениевъдство и животновъдство
                1. Приключен е процесът на земеразделяне в Сливенска област
                2. Населението в селските райони е трудолюбиво, с добро основно образование, с традиции във фермерството
                3. Гори като важен природен ресурс, ценни екосистеми, билки, гъби, диворастящи плодове
                4. Почвени и климатични условия за почити всички видове култури
                5. Добра база и потенциал за производство на риба / в ход е процедура по уреждане на концесионни права върху микроязовири с цел рибовъдство/
                6. Малки и средни предприятия от хранително-вкусовата промишленост/ месопреработвателни, мандри, консервни/ - съчетано развитие на селско стопанство с малка промишленост
                VI. Благоприятни природни и културно-исторически дадености за развитие на туризъм - еко, селски, балнеоложки
                1. Сливенска област е разположена в голяма близост до голям туристически пазар - черноморското крайбрежие
                2. Автентичен селски пейзаж и фолклор в селищата- етнографски резервати Жеравна, Медвен, Катунище, гр.Котел
                3. Живописна природа, голям брой редки защитени растителни и животински видове в лесопарк "Сините камъни"
                4. Културно-историческо наследство - тракийски могили в Караново, Дядово, голям брой паметници от Възраждането в Котел и Сливен
                VII. Трудови ресурси
                1. Квалифицирана работна ръка в отрасли като текстил, машиностроене, стъкларство
                2. Мрежа от средни професионални училища, филиал на ТУ-София в гр.Сливен.

Слаби страни
                1. Недостатъчно ниво на валежите - необходимост от напояване
                2. Затруднено поддържане на пътищата от IV-класната пътна мрежа в планинския район - липса на средства за подържането им
                3. Остаряла водопреносна мрежа - големи загуби на питейна вода
                4. Затруднено питейно водоснабдяване в селища от селскостопанския район на областта
                5. Достъпът до европейските пазари изисква хармонизиране на много нормативни актове, техническо подобрение и качествен контрол на производството
                6. Намалена производствена активност на предприятията от всички отрасли.
                7. Липса на средства за технологично обновление на производството в различни икономически отрасли.
                8. Финансови трудности при обслужването на кредитите.
                9. Загуба на традиционни експортни пазари.
                10. Намалена покупателна способност на населението.
                11. Висока безработица и липса на переспектива пред младите хора .
                12. Застаряване и намаляване на населението.
                13. Ниско ниво на механизацията в селското стопанство - по тези причини намаляват средните добиви и броят на отглежданите животни.
                14. Неподдържана и неизползвана хидромелиоративнна мрежа.
                15. Ниско качесво на продукцията поради ниското ниво на растителна защита, употреба на нискокачествени семена, влошена селекционно-развъдна дейност.
                16. Неспазване на изискванията на технологията на производство - голямма част от фермите не отговарят на хигиенните стандарти в млекопроизводството.
                17. Неспазване на изискванията на ЕС в предприятията на хранително-вкусовата промишленост - затворен достъп до европейските пазари.
                18. Влошаващо се физическо състояние на горите - недостатъчни инвестиции в млади гори.
                19. Слаб асортимент от риба в рибовъдните водни басейни и преобладаване на продукция с ниско търсене на европейския пазар/например шаран/.
                20. Липсват навици за обслужване на гости у местното население за развитието на селски и еко-туризъм.
                21. Няма места за настаняване и удобства за туристите в селските райони.
                22. Специализираните туристически продукти (селски и еко-) са лошо развити и не са комбинирани с морския туризъм.
                23. Тотална безработица и лоша битова хигиена, неграмотност при ромското население.
Възможности
                1. Интегриране със съседни области за реализиране на съвместни проекти.
                2. Привличане на чужди инвеститори.
                3. Развитие на нови организационни форми :
                - създаване на сдружения на лица с общи цели, за да се кандидатства за финансиране
                4. Подобряване на инфраструктурата и облика на селата.
                5. Развитие на модерно земеделие / лозарствои овощарство/.
                6. Програми и проекти за подпомагане на туризма, търсене на сътрудничество с туроператорски фирми от Черноморието.
                Заплахи
                1. Демографски срив - обезлюдяване на планинските райони.
                2. Липса на активност от страна на общините по отношение на разработване проекти, финансирани от донорски програми.
                3. Компактна ромска общност с редица нерешени проблеми и социална изолация - ниска битова и здравна култура, много висока безработица, ниско образователно равнище.

                15. Изводи по актуализацията на аналитичната част
                В направената актуализация на ПРР на Сливенска област 2000-2006г. са променени статистически данни за 1999г. и са запазени други данни от 1998г., за които няма актуална инфорамация или тя е относително същата и не променя тенденцията в развитието на съответния процес. Нанесените промени са както следва :
                - Динамиката в общия брой на населението е нанесена за 1999г., както за областта така и по общини
                - Гъстота на населението на км? - корегирана е с гъстотата за областта и по общини за 1999г като не е сравнена със средната гъстота на населението за страната тъй като я нямаме като стойност.
                - Относно раждаемост, смъртност и естествен прираст не са добавени средните за страната данни, поради което не са анализани съобразно тенденциите за България. За 1999г. тези данни са :

                област община община община община
                Сливен Котел Н.Загора Сливен Твърдица
                Раждаемост 11,7 11,6 11,0 11,7 14,1
                Смъртност 12,8 12,6 15,8 11,7 13,8
                Еств. прираст -261 -23 -234 -9 +5
                В демографско отношение е видимо, че най-обезпокояващи са данните за община Нова Загора - с най-ниска раждаемост в областта ( 11,0%о) и най-висока смъртност (15,8%о), което логично води до най-ниския естествен прираст за Сливенска област -234 души. Сумарният естествен прираст за областта -261 в по-голямата си част дължи отрицателната си стойност точно на кризисното положение в община Нова Загора. Общините Сливен и Котел макар и в много по-малка степен, но също са с отрицателен естествен прираст. Най-благоприятно е положението в община твърдица, където естественият прираст е положителен - +5.
                Икономическата активност на населението през 1999г се характеризира с тенденция на намаляване спрямо аналогичната стойност за 1998г. Този спад се дължи на повишеното нивото на безработицата и сравнително ниското ниво на заетост между населението в трудоспособна възраст.
                Заетост - Отразени са промените за 1999г. относно заетостта по отношение на държавен и частен сектор, както и по отрасли от икономиката
                Безработица - Нанесени са последните данни за м. Март 2000г. за четирите общини и за областта. Поради липса на информация не са променени данните за безработицата по отрасли, т.е. приема се, че данните от таблица 9 остават в сила.
                Урбанизация - по тази точка е добавено влиянието на урбанизацията по общини, проблеми и начини за разрешаване.
                III. Стратегия
                Актуализацията на плана за регионално развитие на Сливенска област за 2001г. наложи някои промени в програмата за реализация в сравнение с предходната година т.е. промяна на приоритетността на стратегическите цели, наличие на нови приоритети в целите, промяна на необходимите финансови средства за реализиране на "Стратегията". Тези новости са продиктувани основно от създаването на стратегии за развитие на общините Сливен, Нова Загора, Котел и Твърдица, както и преразглеждане на част от мерките, присъствали досега в "Стратегията" на Областния план.
                Актуализираната програма за реализация на Сливенска област има за цел преодоляване на негативните процеси и създаване на ускорен икономически растеж, подчинен на идеята за устойчиво развитие. Поставени са четири основни цели:
                1. Реконструкция и модернизация на съществуващата техническа инфраструктура, както и нейното усъвършенстване чрез реализация на проекти в областта на пътната мрежа на надобластно равнище(Нова Загора - Ямбол - Бургас), района на пътен възел "Петолъчката"(области Сливен, Ямбол, Бургас, Търговище, Разград и Силистра), подобряване на пътните връзки на надобщинско равнище(Сливен - Котел, Твърдица - Нова Загора, Сливен - Нова Загора) и подобряване водоснабдяването на планинските райони в Сливенска област, Търговищка област и Шуменска област(възобновяване строителството на язовир "Братан", община Котел, Сливенска област).
                2. Създаване на предпоставки за нов тип икономическо развитие в условията на пазарна икономика, основано на частната инициатива, местни ресурси, традиции и професионален опит на населението(лозаро-винарска дейност - винзавод "Домейн Бойaр"АД, гр.Сливен; суровина за текстилната индустрия - борса за вълна в гр.Сливен; обновление на производствената гама и технологиите - завод "Декотекс", гр.Сливен, "Вини"АД-гр.Сливен) и др.
                3. Подобряване параметрите на околната среда чрез реализация на проекти, свързани с преработката на твърди битови отпадаци(на територията на области Сливен и Ямбол), управлението на опасни отпадъци и пестициди(изграждане на център за управление в Сливенска област) и чистотата на река Луда Камчия(изграждане на пречиствателна станция за отпадни води на в община Котел, Сливенска област).
                4. Възстановяване на функциите, реконструкция и модернизация в сферата на социалната инфраструктура(Санаториум и рехабилитационен център - община Котел, решаване проблемите на ромското малцинство - общините Сливен и Котел).
                Определената по-горе приоритетност е свързана с необходимостта на първо място от по-нататъшното усъвършенстване на транспортната система на надобластно и надобщинско равнище и подобряване водоснабдяването в планинските райони между няколко съседни области(Сливен, Търговище, Шумен) с оглед създаване на предпоставка ускорено икономическо развитие и подобряване качествата на живота на населението в областта. В сравнение с миналата година тази цел сега има първостепенно значение, поради присъствието на нови инфраструктурни обекти с надобластно значение, свързани със значително финансиране.
                Второ място по приоритетност е създаването на условия за ускорено икономическо развитие, въвеждане в стопанския оборот потенциалите на областта, разкриване на нови работни места и решаване проблемите с безработицата, следствие на провежданата структурна реформа в икономическата сфера.
                На трето място приоритет има решаването на проблемите с твърдите битови отпадъци и управлението на опасните отпадъци и пестициди, които крият опасност от замърсяване, както на земеделските територии, така и на околната среда като цяло.
                На четвърто място приоритет има решаването на част от проблемите в социалната инфраструктура, чрез мероприятия, свързани с приобщаването на ромското население в областта, както и в сферата на здравеопазването и рехабилитацията.
                Така определените основни цели и приоритети между тях се свързват с тематичния и териториален обхват на актуализирания областен план за развитие:
                - тук попадат проблеми, които са с надобластно значение, т.е. мероприятия, които засягат освен област Сливен и съседни области(Ямбол, Бургас, Търговище, Шумен, Разград, Силистра);
                - тук попадат проблеми, които са с надобщинско значение, т.е. решаването на които обхваща териториите или части от териториите на две и повече общини от областта;
                - тук попадат проблеми(обекти), които са с общинско значение, но възможностите за тяхното решаване въобще не са по силите на съответната община(изключително големи капиталовложения).
                Мероприятията, приоритетите вътре във всяка основна цел, с оглед удовлетворяването изискванията на областния план за развитие по основни цели са както следва:

                1. Основна цел: Реконструкция и модернизация на съществуващата техническа инфраструктура:

                Първи приоритет: Реконструкция на част от маршрут пътен възел "Петолъчката"(община Сливен) - Котел(община Котел) - Омуртаг(община Омуртаг, област Търговище), в частта на територията на Сливенска област - път II-48 Тича(община Котел) - Котел(община Котел) - Мокрен(община Котел)от км 18+000 до км 62+500 с обща дължина 44,5км.
                Строителство:
                Необходими средства - 30 000 000 лв.
                Времетраене - 2 година (2001 - 2004 година)
                Работни места -25
                Обща стойност - 30 000 000 лв.
                Източник на финансиране: Републикански бюджет, фонд"Републиканска пътна мрежа".

                Втори приоритет: Изграждане и реконструкция на маршрут Нова Загора - Кермен - Бозаджий - Безмер - Ямбол - Бургас (обща дължина на маршрута 196км), в частта на територията на Сливенска област - 31,8км.
                Етап I
                Изграждане на нов участък от път III-555 с.Бозаджий(община Сливен) - с.Безмер(община Ямбол), в частта в Сливенска област - 3,5 км.
                Строителство:
                Необходими средства - 3 513 000 лв.
                Времетраене - 2 години (2001 - 2002 година)
                Работни места -25
                Обща стойност на Етап I- 3 513 500 лв.

                Етап II
                Рехабилитация(основен ремонт) на път III-555 Нова Загора(община Нова Загора) - Кермен(община Сливен) -                 Бозаджии(община Сливен) от км 0+000 до км 28+300
                Строителство:
                Необходими средства - 7 557 000 лв.
                Времетраене - 2 година (2001 - 2003 година)
                Работни места -25
                Обща стойност на Етап II- 7 557 000 лв.

                Обща стойност на Етап I и Етап II- 11 070 500 лв.
                Източник на финансиране: Републикански бюджет, фонд"Републиканска пътна мрежа".

                Трети приоритет: Подобряване на пътните връзки на надобщинско равнище(Сливен - Нова Загора, Сливен - Котел, Твърдица - Нова Загора)
                Рехабилитация на път IV-48034 от км 0+000 до км 23+500 Раково(община Сливен) - Нейково(община Сливен) -                 Катунище(община Котел) - Градец(община Котел) с обща дължина 23,5км
                Строителство:
                Необходими средства - 5 882 900 лв.
                Времетраене - 1 година (2001 година)
                Работни места -25
                Обща стойност - 5 882 900 лв.
                Източник на финансиране: Републикански бюджет, фонд"Републиканска пътна мрежа".

Четвърти приоритет: Реконструкция на път ІІІ-484 Трите вятъра- Кипилово, община Котел, област Сливен
Има готов проект.
Строителство:
Необходими средства - 17 000 000лв.
Времетраене - /2001-2003г./
Работни места - 30души
Обща стойност - 17 000 000лв.
Източник на финансиране: Републикански бюджет, фонд"Републиканска пътна мрежа"

Пети приоритет: Реконструкция на път III-3224 Градец-Медвен, община Котел, област Сливен
Има готов проект.
Строителство:
Необходими средства - 600 000лв.
Времетраене - /2001 - 2002/
Работни места - 10души
Обща стойност - 600 000лв.
Източник на финансиране: Републикански бюджет, фонд"Републиканска пътна мрежа"

                Шести приоритет: Възстановяване строителните работи на язовир"Братан"/ местност "Армутлудере"/, село Братан, община Котел, област Сливен. След неговото изграждане използването му ще е възможно от община Котел/област Сливен/, община Омуртаг/област Търговище/ и община Върбица/област Шумен/,поради което става обект с надобластно значение.
                Има готов проект
                Строителство:
                Необходими средства - 104 000 000лв.
                Времетраене - около 10 години/2001-2010/
                Работни места - 1200 души
                Обща стойност - 104 000 000лв.
                Източник на финансиране: заем от Световната банка, външни инвеститори и Републикански бюджет.

                Седми приоритет: Газификация на гр.Сливен, включително квартал "Речица"
                Проектиране:
                Необходими средства - 50 000 лв.
                Времетраене - 1 година (2000-2001 година)
                Работни места - 5
                Строителство:
                І етап
                Необходими средства - 15 000 000 лв.
                Времетраене - 3 години (2003 - 2006година)
                Работни места - 20
                Обща стойност - 15 050 000 лв.
                Източник за финансиране: Частни инвеститори
                2. Основна цел: Създаване на предпоставки за нов тип икономическо развитие в условията на пазарна икономика, основано на частната инициатива, местни ресурси, традиции и професионален опит на населението.

                Първи приоритет: Строителство на нов апретурен цех, модернизация и реконструкция на цех за изкуствена коприна на "Слитекс" АД Сливен
                Строителство:
                Необходими средства - 50 000 000 лв.
                Времетраене - 2 година (2000-2001 година)
                Работни места -130
                Обща стойност - 50 000 000 лв.
                Източник на финансиране: "Слитекс" АД Сливен

                Втори приоритет: Изграждане на хипермаркет BILA (промяна на предназначението на недовършен строителен обект "Автогара" гр.Сливен).
                Проектиране:
                Необходими средства - 20 000 лв.
                Времетраене - 1 година (2001 година)
                Работни места - 5
                Строителство:
                Необходими средства за строителство - 5 000 000 лв.
                Времетраене - 2 години (2001 - 2002 година)
                Работни места - 80
                Обща стойност - 5 020 000 лв.
                Източник на финансиране: BILA - Австрия

Трети приоритет: Реконструкция на "Мелница Сливен" от "Мел инвест-Холдинг" АД - Сливен
І етап "Реконструкция на Чистачно отделение"
Времетраене - 1 г. (2000-2001г.)
Работни места - 10 бр.
Стойност - 800 000 лв.
ІІ етап "Реконструкция на Млевно отделение"
Времетраене - 2 год. (2001-2002г.)
Работни места - 50 бр.
Стойност - 4 136 000 лв.
ІІІ етап "Реконструкция на Цех готова продукция"
Времетраен - 1 г. (2002-2003г.)
Работни места - 20 бр.
Стойност - 1 675 000 лв.
Обща стойност І - ІІІ етап 6 611 000 лв.
Източник на финансиране: "Мел инвест - Холдинг" АД Сливен

                Четвърти приоритет: Реконструкция на "Винпром" село Кортен - "Вини"гр. Русе съвместно с "Seaboard" въз основа на повишения капацитет на производствените мощности, планувано е да се изградят 10000дка. лозови масиви.
                Времетраен - 4 години (2000-2003година)
                Необходими средства - 48 000 000лв.
                Работни места - 30 бр.
                Обща стойност - 48 000 000лв.
                Източник на финансиране - "Вини"АД гр. Русе.

Пети приоритет : Изграждане на лозарски масив от 1000 дка на "Домейн Бойар" АД гр.Сливен
Проектиране и изграждане
Необходими средства - 1 000 000 лв.
Времетраене - 2 години (2001-2002 година)
Работни места - 50
Обща стойност - 1 000 000 лв.
Източник на финансиране: "Домейн Бойар" гр.Сливен

Шести приоритет: Изграждане на лозарски масив от 5000 дка от "Вини" АД гр.Сливен
Проектиране и изграждане
Необходими средства -5 000 000 лв.
Времетраене - 2 години (2001-2002 година)
Работни места - 100
Обща стойност - 5 000 000 лв.
Източник на финансиране: "Вини" АД гр.Сливен

Седми приоритет: Възстановяване на трайни насаждения малини с масив 50дка - село Ябланово, община Котел, област Сливен.
Има готов проект.
Изграждане:
Необходими средства - 10 000 000лв.
Времетраене - /2001-2002/
Работни места - 400души
Обща стойност - 10 000 000 лв.
Източници на финансиране:Фонд"Земеделие" и програма"Сапард"

Осми приоритет: Възстановяване на трайните насаждения - лозови масиви в село Пъдарево, община Котел, област Сливен. - 500дка
Необходими средства - 1 000 000лв.
Времетраене - /2001-2002/
Работни места - 300души
Обща стойност - 1 000 000 лв.
Източници на финансиране: Фонд "Земеделие", програма "Сапард", частни инвеститори

Девети приоритет: Възстановяване на трайните насъждения - лозови масиви в село Мокрен, община Котел, област Сливен - 500дка
Необходими средства - 1 000 000лв.
Времетраене - /2001- 2003/
Работни места - 300души
Обща стойност - 1 000 000 лв.
Източници на финансиране: Фонд"Земеделие" и програма"Сапард"

Десети приоритет: Изграждане на 800 дка. лозови насаждения в местностите "Тополите" и "Друма", "Лабаджов геран" гр.Твърдица, Сливенска област.
-необходими средства - 1 500 000 лв.;
-срок - 2 години - 2001-2002 год;
-отговорна институция -ДФ "Земеделие";
-ефект - създаване на 30сезонни работни места;
-срок на откупуване - 7 години;
-годишен добив - 500 тона;
Обща стойност на проекта - 1 500 000 лв.
Източник на финансиране: "САПАРД", земеделски производители;

                3. Основна цел:. Подобряване параметрите на околната среда
                Първи приоритет: Изграждане на завод за преработка на твърди битови отпадъци в района на с.Хаджидимитрово(община Ямбол), обслужващ община Сливен, община Ямбол и община Тунджа(област Ямбол), който има надобластно значение.
                Има създадено търговско дружество между трите общини
                Строителство, оборудване:
                Необходими средства - 15 000 000 лв.
                Времетраене - 2 години (2000 - 2002 година)
                Работни места - 70
                Обща стойност - 15 000 000 лв.
                Източник на финансиране: Национален фонд по опазване на околната среда, външни частни инвеститори

                Втори приоритет: Изграждане на център за управление на опасни отпадъци и пестициди в с.Злати войвода - съвместен проект на "БАЛБОК-ИНЖЕНЕРИНГ" АД София и Община Сливен, област Сливен
                Проектиране и доклад до ОВОС - до края на 2000г.
                Строителство 2001-2002
                Времетраене - 2 години (2001 - 2002 година)
                Работни места - 90
                Необходими средства - 80 000 000 лв
                Обща стойност - 80 000 000 лв.
                Източник на финансиране: Европейската комисия чрез ISPA и Национален фонд по околна среда

                4. Основна цел: Възстановяване на функциите, реконструкция и модернизация в сферата на социалната инфраструктура, както и решаване на проблемите на ромското малцинство в общините Сливен и Котел.
                Първи приоритет: Реконструкция и модернизация на детски профилакториум в поликлиника, болничен комплекс и детски профилакториум в гр.Котел, община Котел.
                Има готов проект за част "Строително-монтажни работи".
                Строителство(обектът е в процес на реализация):
                Необходими средства за строителство - 3 300 000 лв.
                Времетраене - 2 години (2000 - 2001 година)
                Работни места - 90
                Обща стойност - 3 300 000 лв.
                Източник на финансиране: Републикански бюджет

                Втори приоритет: Решаване проблемите на ромското малцинство в общините Сливен и Котел чрез създаване на специфични норми и правила за градоустройствено проектиране в кварталите с ромско население и изграждане на типови жилища за социално слаби от ромската етническа група.
                Изготвяне на кадастрална основа
                Необходими средства - 45 000 лв.
                Времетраене - 2 години (2001 - 2002 година)
                Изготвяне на застроителен и регулационен план с инфраструктурни схеми при утвърдени специфични правила и норми за проектиране
                Необходими средства - 115 000 лв.
                Времетраене - 2 години (2002 - 2003 година)
                Изграждане на типови жилища(еднофамилни и двуфамилни):
                Предпроектни проучвания и проектиране:
                Необходими средства - за еднофамилно жилище - 550 лева
                - за двуфамилно жилище - 620 лева
                Времетраене - 1 година (2004 година)
                Строителство на 20 броя еднофамилни къщи:
                Необходими средства - 400 000 лв.
                Времетраене - 3 години (2005 - 2007 година)
                Работни места - 120
                Строителство на 20 броя двуфамилни къщи:
                Необходими средства - 700 000 лв.
                Времетраене - 4 години (2005 - 2008 година)
                Работни места - 180

                Обща стойност - 1 261 170 лв.
                Източник на финансиране: Републикански бюджет
                Мерките заложени в програмата за реализация на актуализирания план за регионално развитие на Сливенска област се отнасят спрямо плановата 2001 година, както следва:
                1. Мерки, чийто реализация е започнала преди 2001година и завършват през 2001година:
Цел 2. Първи приоритет: Строителство на нов апретурен цех, модернизация и реконструкция на цех за изкуствена коприна на "Слитекс" АД Сливен
Цел 4. Първи приоритет: Реконструкция и модернизация на детски профилакториум в поликлиника, болничен комплекс и детски профилакториум в гр.Котел, община Котел
                2. Мерки, чийто реализация започва през 2001година и завършва през същата:
Цел 2. Втори приоритет: Изграждане на хипермаркет BILA (промяна на предназначението на недовършен строителен обект "Автогара" гр.Сливен).
                3. Мерки, чийто реализация започва през 2001година и завършва през по-късна година:
Цел 1. Първи приоритет: Реконструкция на част от маршрут пътен възел "Петолъчката"(община Сливен) - Котел(община Котел) - Омуртаг(община Омуртаг, област Търговище), в частта на територията на Сливенска област - път II-48 Тича(община Котел) - Котел(община Котел) - Мокрен(община Котел)от км 18+000 до км 62+500 с обща дължина 44,5км
Цел 1. Втори приоритет: Изграждане и реконструкция на маршрут Нова Загора - Кермен - Бозаджий - Безмер - Ямбол - Бургас (обща дължина на маршрута 196км), в частта на територията на Сливенска област - 31,8км.
Етап I
Изграждане на нов участък от път III-555 с.Бозаджий(община Сливен) - с.Безмер(община Ямбол), в частта в Сливенска област - 3,5 км.
Цел 1. Втори приоритет: Изграждане и реконструкция на маршрут Нова Загора - Кермен - Бозаджий - Безмер - Ямбол - Бургас (обща дължина на маршрута 196км), в частта на територията на Сливенска област - 31,8км
Етап II
Рехабилитация(основен ремонт) на път III-555 Нова Загора(община Нова Загора) - Кермен(община Сливен) - Бозаджии(община Сливен) от км 0+000 до км 28+300
Цел 1. Трети приоритет: Подобряване на пътните връзки на надобщинско равнище(Сливен - Нова Загора, Сливен - Котел, Твърдица - Нова Загора)
Рехабилитация на път IV-48034 от км 0+000 до км 23+500 Раково(община Сливен) - Нейково(община Сливен) - Катунище(община Котел) - Градец(община Котел) с обща дължина 23,5км
Цел 1. Четвърти приоритет: Реконструкция на път ІІІ-484 Трите вятъра- Кипилово, община Котел, област Сливен
Цел 1. Пети приоритет: Реконструкция на път III-3224 Градец-Медвен, община Котел, област Сливен
Цел 1. Шести приоритет: Възстановяване строителните работи на язовир "Братан" /местност "Армутлудере"/, село Братан, община Котел, област Сливен. След неговото изграждане използването му ще е възможно от община Котел/област Сливен/, община Омуртаг/област Търговище/ и община Върбица/област Шумен/,поради което става обект с надобластно значение.
Цел 2. Пети приоритет : Изграждане на лозарски масив от 1000 дка на "Домейн Бойар" АД гр.Сливен
Цел 2. Шести приоритет: Изграждане на лозарски масив от 5000 дка от "Вини" АД гр.Сливен
Цел 2. Седми приоритет: Възстановяване на трайни насъждения малини с масив 50дка - село Ябланово, община Котел, област Сливен
Цел 2. Осми приоритет: Възстановяване на трайните насъждения - лозови масиви в село Пъдарево, община Котел, област Сливен. - 500дка
Цел 2. Девети приоритет: Възстановяване на трайните насъждения - лозови масиви в село Мокрен, община Котел, област Сливен - 500дка
Цел 2. Десети приоритет: Изграждане на 800 дка. лозови насаждения в местностите "Тополите" и "Друма", "Лабаджов геран" гр.Твърдица
Цел 4. Втори приоритет: Решаване проблемите на ромското малцинство в общините Сливен и Котел чрез създаване на специфични норми и правила за градоустройствено проектиране в кварталите с ромско население и изграждане на типови жилища за социално слаби от ромската етническа група
                4. Мерки, чийто реализация започва преди 2001година и завършва след 2001година:
Цел 1. Седми приоритет Газификация на град Сливен, включително квартал "Речица"
Цел 2. Трети приоритет: Реконструкция на "Мелница Сливен" от "Мел инвест-Холдинг" АД - Сливен
Цел 2. Четвърти приоритет: Реконструкция на винпром село Кортен - "Вини"гр. Русе съвместно с "Seaboard" въз основа на повишения капацитет на производствените мощности предвижда е планувано да се изградят 10000дка. лозови масиви
Цел 3. Първи приоритет: Изграждане на завод за преработка на твърди битови отпадъци в района на с.Хаджидимитрово(община Ямбол), обслужващ община Сливен, община Ямбол и община Тунджа(област Ямбол), който има надобластно значение
Цел 3. Втори приоритет: Изграждане на център за управление на опасни отпадъци и пестициди в с.Злати войвода - съвместен проект на "БАЛБОК-ИНЖЕНЕРИНГ" АД София и Община Сливен
                Финансовите средства необходими за реализиране на приоритетите(мерките), заложени в "Стратегията" на актуализирания план за регионално развитие на Сливенска област са 412 335 570 лева.
Относителните тегла на приоритетните цели в плана са:
                1. Техническа инфраструктура - 183 603 400 лева, което е 44.53% от общите заложени средства.
                2. Икономика - 129 131 000 лева, което е 31.32% от общите заложени средства.
                3. Опазване на околната среда - 95 040 000 лева, което е 23.05% от общите заложени средства.
                4. Социална инфраструктура - 4 561 170 лева, което е 1.10% от общите заложени средства.
                Разпределението на заложените финансови средства по общини са:
                1. Община Сливен - заложените средства са 182 304 540 лева, като относителните тегла на приоритетните цели са:
                - техническа инфраструктура - 26 542 950 лева, което е 14.56% от общите заложени средства;
                - икономика - 67 631 000 лева, което е 37.10% от общите заложени средства;
                - опазване на околната среда - 87 500 000 лева, което е 48.00% от общите заложени средства;
                - социална инфраструктура - 630 585 лева, което е 0.34% от общите заложени средства.
                2. Община Нова Загора - заложените средства са 50 519 000 лева, като относителните тегла на приоритетните цели са:
                - техническа инфраструктура - 2 519 000 лева, което е 4.99% от общите заложени средства;
                - икономика - 48 000 000 лева, което е 95.01% от общите заложени средства;
                - опазване на околната среда - не са заложени средства;
                - социална инфраструктура - не са предвидени средства.
                3. Община Котел - заложените средства са 170 472 040 лева, като относителните тегла на приоритетните цели са:
                - техническа инфраструктура - 154 541 450 лева, което е 90.65% от общите заложени средства;
                - икономика - 12 000 000 лева, което е 7.04% от общите заложени средства;
                - опазване на околната среда - не са заложени средства;
                - социална инфраструктура - 3 930 585 лева, което е 2.31% от общите заложени средства.
                4. Община Твърдица - заложените средства са 1 500 000 лева, като относителните тегла на приоритетните цели са:
                - техническа инфраструктура - няма предвидени средства;
                - икономика - 1 500 000 лева, което е 100% от общите заложени средства;
                - опазване на околната среда - не са заложени средства;
                - социална инфраструктура - не са предвидени средства.
                Очакванията от реализацията на целите в този план са той да доведе до активизиране и развитие на икономиката в Сливенска област като тя да стане конкурентно способна на вътрешния и на външния пазар, а заедно с това и технологично обезпечена и рентабилна.
                Като количество инвестиции, техническата инфраструктура заема първо място в актуализирания план за регионално развитие на Сливенска област като сума от средства, предвидени целенасочено да се разпределят от страна на държавата за развитието й, като това може да стане чрез извънбюджетни фондове или финансирани пряко от републиканския бюджет - било за проектиране, строителство, реконструкция или с апортно участие. Това очакваме да ни доближи до европейските стандарти за съвременна инфраструктура. Добрите комуникации са среда за развитие на икономиката, поради което се залага много на нея в ОПРР.
                Средствата, заложени за икономиката са предимно от частни инвеститори,.фондове, като държавата може да участва като подпомага и създава благоприятни условия за развитието на частния бизнес.
                Опазването на околната среда е особенно важно за населението, поради което сме заложили обекти, чиято реализация ще реши проблемите с твърдите битови отпадъци и опасните отпадъци и пестициди.
                Място в актуализирания план за регионално развитие на Сливенска област намира и социалната инфраструктура като реализирането и ще доведе до чувствително подобряване състоянието на детското здравеопазване и решаване на част от проблемите на ромското население.
                Финансовите средства необходими за плановата/календарна/ 2001 година са 130 773 900 лева.
                По приоритети се разпределят, както следва:
                1. Техническа инфраструктура - 28 383 400 лева, което е 21.70% от общите заложени средства.
                2. Икономика - 51 568 000 лева, което е 39.43% от общите заложени средства.
                3. Опазване на околната среда - 47 500 000 лева, което е 36.32% от общите заложени средства.
                4. Социална инфраструктура - 3 322 500 лева, което е 2.55% от общите заложени средства.
                Разпределението на заложените финансови средства за 2001 година по общини са:
                5. Община Сливен - заложените средства са 83 162 783 лева, като относителните тегла на приоритетните цели са:
                - техническа инфраструктура - 6 402 283 лева, което е 7.70% от общите заложени средства;
                - икономика - 32 988 000 лева, което е 39.67% от общите заложени средства;
                - опазване на околната среда - 43 750 000 лева, което е 52.60% от общите заложени средства;
                - социална инфраструктура - 22 500 лева, което е 0.03% от общите заложени средства.
                6. Община Нова Загора - заложените средства са 12 839 667 лева, като относителните тегла на приоритетните цели са:
                - техническа инфраструктура - 839 667 лева, което е 6.54% от общите заложени средства;
                - икономика - 12 000 000 лева, което е 93.46% от общите заложени средства;
                - опазване на околната среда - не са заложени средства;
                - социална инфраструктура - не са предвидени средства.
                7. Община Котел - заложените средства са 35 993 950 лева, като относителните тегла на приоритетните цели са:
                - техническа инфраструктура - 26 841 450 лева, което е 74.57% от общите заложени средства;
                - икономика - 5 830 000 лева, което е 16.20% от общите заложени средства;
                - опазване на околната среда - не са заложени средства;
                - социална инфраструктура - 3 322 500 лева, което е 9.23% от общите заложени средства.
                8. Община Твърдица - заложените средства са 750 000 лева, като относителните тегла на приоритетните цели са:
                - техническа инфраструктура - няма предвидени средства;
                - икономика - 750 000 лева, което е 100% от общите заложени средства;
                - опазване на околната среда - не са заложени средства;
социална инфраструктура - не са предвидени средства